В това е истината

18.02.2009 г., 13:30 ч.

Проза » Хумористична

708 0 0

1 мин за четене

- О, Златен, как си?
- Не съм Златен, доларов съм.
- А пък аз съм паричен.
- Ей, май двамата сме от един дол дренки?
- Де сей чуло и видяло, наш пазар без долари?
- Слушай, аз не съм от битака!
- Може и да не си, ама като те гледам... всичко е от там.
- Виж, дрехите ми стоят, но е от тялото. Една приятелка ми рече, че глезените ми били като Аполон.
- Че ти много ниско слизаш, бе!
- Слушай, Златен! Жената е срамежлива. Все надолу гледа. Да, ама инак е спортна натура.
- С китките как е? Движили ги, движили ги? А?
- Движи ги бе, движи ги. На всички митинги все това прави. Тренира.
- Айде бе и там ли? Браво!
- Върти ги, върти ги, та пушек се дига. Палци върти. Горе-долу, горе-долу.
Ама, ти защо питаш за китките?
- Ядат ме бе, брат, ядат ме. И в къщи ме ядат, и вънка ме ядат, и навсякъде ме ядът. Слаби ми били китките, хъ...
- Тренирай бе, човек, тренирай! В това му е майката! Ходи на митинги! Викай, палци върти! Ти се върти! Всичко върти! Хем гласните си струни ще оправиш, като Николай Гяуров ще станеш. Хем китките ти твърди ще станат, като каратист ще удрят. Нали знаеш? Навън пари искат. Тук е безплатно. И най-вече, не иска мислене. У... горе... долу... горе... долу...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.