Свила вежди и скръстила ръце пред гърдите си, Михайлова наблюдаваше новата си „придобивка“, а туптенето зад челото ù все повече ускоряваше ритъм. Не можеше да повярва, колко вярно излезе старото твърдение, че тръгне ли животът ти да се скапва, го прави с шеметна бързина.
Тези дни новият ученик ù беше последна грижа. Всъщност, всичко, което не бе свързано със Златин ù беше последна грижа, пукнатината между тях бе погълнала всички нейни мисли. Дотам, че направо забрави за появата на Николай Димитров днес.
Мълчеше и той, седнал на първия чин до прозореца. Там обикновено никой не сядаше. Новият или беше прекалено умен, за да се осмели да се набива в очите на учителите или прекалено нахален. От преиграната невинност в погледа му съдеше, че по-скоро е второто.
Мълчеше и единадесети „а“, а над стаята висеше напрежение като волтова дъга. Шестте момчета – дори Дани се бе измъкнал от дрямката - бяха впили в гърба на Николай очи, пълни с мнителна ревност. Емил дори бе почервенял, видял в новото м ...