-Наистина ли разходката се проваля? – въздъхна Лора. – Жалко, не ми се прибира все още.
-Няма как – навъсено каза Любослав, а после ловко грабна политналото към него момиче – един дребосък с огромна чанта, бързащ кой знае къде след часовете, беше блъснал Лора. – Гледай къде вървиш бе, смотльо!
-Сори! – бе краткото извинение през рамо.
-Ако те настигна, ще ти откъсна „сори“ – то! – закани се Ивелин.
Тримата стояха на спирката и примижаваха срещу необичайно яркото за февруари слънце, което правеше снега още по-ослепително бял.
-Времето е само за разходка… - настоя „невинно“тя.
-Знам, и мен ме е яд, само че Цветков – старши още снощи повтори, че и потрети: „След училище веднага се прибери, важно е!“ Ако важното е пак да му търсим сако и аз да съм в ролята на експерт по модата… Впрочем, щом ти се разхожда, защо не поканиш поп Мърморко?
-Ти кого наричаш… - наежи се Ивелин,а Любослав вдигна ръце с примирителен смях:
-Извинявай, ама днес си наистина голямо мрънкало. Чаят в стола ти беше врял, ...