… - Любко, усмихни се да те снимам де!
Момчето неумело се опитва да изобрази радост. Две чаши на масата, сладки, соленки, голяма торта и двама самотници – баща и син. Първият тъжен празник в живота му. Най-тъжният. Той мълчаливо пие лимонадата си, гледа към вратата и чака. Тя ей сега ще дойде. Не може да не дойде на рождения му ден. Ще празнуват заедно така, както винаги са го правели. Тя ще пее, ще му играе куклен театър с Палячо и Зайо, ще измисля весели игри. Ще скрие подаръка и ще му подсказва: „Топло… студено… топло… горещо…“ - докато го намери. Беше толкова хубаво преди… нищо че бяха само тримата. А може би точно затова. И тази година не е канил приятели. Няма такива. След заминаването на майка му, баща и син Цветкови са с един особен статус в селото. На детето му се повдига от фалшивата загриженост на съселяните, иззад която наднича зле скрито жадно любопитство. Дори леля Юлия престана да идва ( не може да разбере защо в селото я наричат стара мома – тя не е стара, нито е грозна ...