Беше объркана. Беше изгубена. Вървеше по пътека от изгорели листа, покрай гора от изсъхнали преструвки, под небе от буреносни илюзии. Просто търсеше себе си.
Валяха фалшиви снежинки, духаше лъжливият вятър. А тя просто вървеше по пътя. Път към себе си.
Миг след това се давеше в чуждите очаквания и критики, в тесногръдите порои на заобикалящите я крале и кралици. А е просто момиче.
Но ето, че дъждът изми грима й и маската падна. Вече не й бе нужна. Пребори се със страховете, криещи се в сенките. Дъга се появи и озари лицето й. Усмивка се прокрадна. Най-накрая беше себе си. И този път ролята й хареса.
Посветено на Алекс (Carmmine),
най-добрата ми приятелка (: