10.12.2016 г., 22:28 ч.

Валидол на върха на ножа 

  Проза » Други
1229 5 5
3 мин за четене

- Тина, спиш ли?

- Уф…

-Чуваш ли как сърцето ми бие за теб?

- Да бе…

- Помниш ли когато се срещнахме за първи път?

- Даа…

-На морския бряг, под изгрева на слънцето.

- Даа…

- Ти беше като сирена изплувала от морските дълбини. Нереална, с мокра коса, блестящи очи, банският беше обгърнал интимно тялото ти…

- Даа…

- Помниш ли първата ни целувка?

- Даа…

- Помниш ли първата ни нощ?

- Даа…

- А клетвата, която си дадохме тогава?

- Даа…

- Стига с това „Да”! Аз се старая да си изгладим отношенията, внасям романтика, цветя съм ти донесъл, а ти се прозяваш и само Да!Да!Да! Кажи повече от една дума!

- Ти си пиян.

- Не съм.Само едно.

- Пиян си както винаги когато се прибираш по малките часове.

- Нее.

- Пиян си както винаги когато си бил с друга.

- Нее!

- Помниш ли когато Пешо и Емо те довлякоха в полунощ по бельо?

- Не беше така.

-Помниш ли когато профука парите за наема на черно тото?

- Не аз, той Пешо…

- Помниш ли когато блъсна колата ми на околовръстното?

- Не бях виновен.

- Ти никога не си виновен. И винаги гледаш само себе  си. За теб другите са само поляна, върху която да си разиграваш коня.

- Не си права.

- Разбира се, че съм права и не съм нито сляпа, нито тъпа. Търпението ми си има граници.

- Не недей така, скъпа…

- Не смей да ме наричаш, скъпа! Писна ми от изцепките ти, писна ми от нелепите ти оправдания, писна ми от нескопосаните ти опити за сдобряване. Край! Искам развод!

Окончателно и завинаги искам да се отърва от теб!

- Не!

- Няма не в тази държава! Документите са готови. Още утре подписваш без никакви материални претенции и всеки по пътя си.

- Не!

- Стига с това „Не”! Не се опитвай да ми опонираш, защото нямаш никакъв принос нито в това семейство, нито в този дом така че - налягай си парцалите и изпълнявай!

-  Ами ако не се съглася?

-  Ще стане по- лошо.

-  За кого?

-  За тебе, разбира се. Не ме ядосвай повече  защото както ми е накипяло, както ми е накипяло.

- Миличка, недей! Остави този нож! Та аз те обииичам…

 

 

 

- Стоп! Стоп! Стоп! Ама вие кретени ли сте ? Тъпи ли сте!

Направо ми се повръща от вас! Янков, обясняваш се в любов, а гледаш в обувките си, сякаш чакаш ваксаджията да ти ги лъсне.

А като ти посягат с ножа - си чоплиш носа и се хилиш като малоумен пред въртележка!

И нерви като корабни въжета да има човек вие му ги късате сякаш са тоалетна хартия!

 

- Маестро, Валидол?

 

- Не ме прекъсвай, Гатева! Ти пък си като говоряща статуя. Никакъв живец нито в очите, нито в ръцете! По какво личи, че си гневна до склонност към убийство?

Няма такова животно като методична любов или методичен гняв! Нямма!

Това са импулси дебили, с дебили такива!

Кой дявол ме накара да се захвана с тази скапана пиеса и с вас дървеняци дето си мислите, че като изкарате тапия от Натфиз и сте готови за Оскар!

И тиквен медал не заслужавате! Глупаци! Идиоти! Профани! Иде ми да се самоубия като ви гледам!

 

- Нож, Маестро?

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви момичета и момчета
  • Хареса ми с промяната на гледните точки, темата и идеята. Поздравления!
  • Поздpавления, Доч! Тpябваше да го включиш в конкуpса. Има вpемe, опитай!
  • Браво, Доче!
  • На български пиеси или филми /с много малко изключения/ и аз съм изпитвал нужда да си сложа валидол под езика. Не зная какво им пречи на нашите актьори да играят естествено. Постоянно шаржират. Отлично пресъздаваш атмосферата, която цари зад кулисите, Доче, когато се подготвя един театрален спектакъл с изкаралите тапия от НАТФИЗ. Или може би е по-правилно да се нарича "тъпия"? Поздравление за умението ти да пишеш силно и правдиво!
Предложения
: ??:??