Някога, много отдавна, на брега на морето имаше една страшно висока скала. Тя бе отнела хиляди животи и беше свидетелка на милиони съдби, но една съдба не можа да прекърши... Съдбата да бъдеш обичана от вампир.
Селена беше само на 16, но притежаваше красотата на богиня. Имаше дълги, еротично спуснати къдрави коси и очи, по-дълбоки от Ада. Усмивката й караше целия свят да се усмихва с нея, но болката не я напускаше. Безумната и изгаряща болка, породена от една обич, изгубена в безкрая...
Той беше виновен. Ходещият мъртвец, създанието, от което всички се страхуваха. Причина - той бе вампир. Притежаваше безсмъртие и сили, за които обикновенните хора не можеха и да подозират. Посещаваше девойките в съня им, обладаваше ги, пиеше от кръвта им. Бутилираше младостта и красотата им и ги превръщаше в себеподобни - същества без души, преследвани от вечната жажда за кръв. Но срещна нея...
***
Беше красива майска вечер. Селена и приятелят й Виктор се разхождаха по брега на морето. Колкото и омайващ ...