Когато светът беше много млад и боговете ги нямаше, нито пък богините (да се чуди човек за какво са богини без богове) имаше едно странно-опасно омагьосано-размагьосано създание, което се казваше Спаска и което бе нетипично, себично и егоистично зеленооко чудовище, което след седмата чаша огнен сок от единственото неимагинерно и неординерно дърво, изпадаше в пристъп на тиха, неукротима и неустоима лудост и твореше ли, твореше.
Първо бяха създадени шутовете (ламята имаше нужда от забавление), а след това боговете, които прекрасно ги допълваха и накрая богините, за да се отърве от боговете и се почна едно нескончаема веселба, в резултат на която се създадоха хората, тъй като зеленоокия острозъб демиург вече не правеше разлика между шутове и богове (то не, че имаше и такава), а пък хората се захванаха да изкушават боговете, последните спряха да веселят с идиотизмите си добрата Ламя и един ден тя изхвърли от градината си и първите, и вторите заедно с змията и някаква кой знае откъде взела се някаква златна ябълка, въпреки че последната твърдеше, че нейната религия още не е измислена, защото светът е много млад, но Спаска не обръщаше внимание на незначителните детайли - в крайна сметка тя велик творец ли бе на всичко живо, мъртво и забавно, или всеки идиот можеже да си я ползва за религията както иска.
© Ангел ангелов Всички права запазени