***
Двете деца живееха в умиращото село Победа със старата си баба Янка. Родителите им, починали в зверска катастрофа, ги закриляха отгоре – Елена и Андрей невидимо наблюдаваха как отрочетата им растат, как се радват на заобикалящия ги свят, как споделят последната си филия на масата помежду си и раздават обич на околните – познати и непознати.
Голяма болка се струпа у малките бойци. Когато Гергана разбра, че мама и татко никога повече няма да се върнат вкъщи, припадна пред измъчения от плаче поглед на баба си. Веднага извикаха линейка от близкия град, мързеливите медицински работнички казаха, че ѝ е паднало кръвното, и си отидоха.
Къщата бе толкова малка в своята големина…
Не се чуваше веселият глас на Елена, която много често се усмихваше без причина. Замлъкна и сая̀та, където от сутрин до вечер бачкаше неуморният Андрей. Прозорците ослепяха, всяка частичка от фасадите на масивното здание тъгуваше посвоему, а съсредоточеният поглед на Шаро в Луната сякаш беше горчивата черешка на вър ...