Има моменти, в които съдбата те поставя на място, в действие или те среща с някого и нещо, за което най-малко си очаквал да попаднеш, или си представял, че съществува.
Карам стария си автомобил след катафалка. Черна, лъскава и възвишена с предназначението си лимузина. Съвсем случайно е попаднала пред мен в обичайния Лондонски трафик, но аз знам че случайностите са сигналите на нетърпеливата Природа.
Познавам – след петнадесет минути зад волана са телесните ми останки – лекарите ще установят, че съм починал от инфаркт и как няма; с наднормено тегло съм, пуша и пия алкохол. Интересното е, че след като се е отделил от тялото, духът ми е преминал във възвишено талантливо състояние – чак да не повярваш (толкова ли съм го спирал преди). Все пак, да карам подред:
Стоя си аз зад катафалката в колона от отегчени автомобили и съм се вторачил през светещото от чистота стъклено купе в бял ковчег сред цветя, и снимката на починалата жена от индийски произход. С очила е, също ме е видяла и тайно ми ...