Планина. Гора. Малка и уютна къщичка.
Той. Аз. Сгушени един в друг под топлата и мека завивка на леглото.
Пием горещ шоколад.
Говорим си... за времето, за нощта, за нас, за любовта...
Любувайки се на "тук и сега" и мечтаейки за бъдещето.
Толкова ми е студено. Изпивам си първата топла напитка. Оставям чашата на нощното шкафче. Сгушвам се по-добре в него. Наблюдавам го как отпива от своята чаша и гледа през прозореца. Не осъзнава, че го гледам право в очите, а после погледът ми плъзва към носа, устните...усмивката му... а след това по шията му.Устните ми се допират до студената му кожа. Студено е. Макар и сгушени един в друг, макар и топлите напитки, още продължава да бъде студено. Той затваря очи и издишва. А аз... аз продължавам да целувам шията му, припомняйки му вечерта... В този момент, без да го очаквам, той ме хваща силно и едновременно с това така нежно, сякаш тялото ми е направено от порцелан, толкова крехък и лесно чуплив.
Стенание. Стенание от страст и възбуда оглушава стаята. Моето стенание. Ах... ръцете му - по тялото ми... толкова студени, а създаващи такава топлина в кръвта ми, че изведнъж сякаш климата в леглото се променя. А той... Той ли? Ох, по дяволите, той ме поглежда с неговите толкова дълбоки очи, изпълнени с искреност, с любов, с амбиции... и аз, аз замръзвам, отдавайки се просто на неговите движения. А той ме целува.
Знаех - вече бях негова.
© Гергана Всички права запазени