Вечно щастие
Чудя се какво ще стане? Тръгвам за училище с идеята, че днес нещо ще се промени.
По моя редовен маршрут всяка сутрин виждам едни и същи лица. Първо към 6.55 две жени - едната по-висока, с орлов нос, другата – по-ниска, със симпатично лице; на една и съща възраст, с лош вкус за дрехи. По-високата бърбори през цялото време високо: “... та Недялко трябва да оправи машината...”. Другата мълчи, но ми се струва, че мечтае за пътешествия или поне за последния работен ден. Тя подтичва зад колежката си (сигурна съм, че не са приятелки!) като декоративните малки кученца на богаташките, по-красиви и нагласени от собственичките си. И двете имат отегчени и изморени физиономии. Към 7.05 виждам ученици като мен, но с униформи - момиче и момче, които са гаджета. Той не носи раница, а само торбичка, по всяка вероятност единствено с тетрадка и химикал. Говорят си тихо, допрели глави. След тях в 7.15 мъж и жена (съпрузи). Ходят един до друг според брачните си обети, но не говорят. Жената гле ...