23ти Октомври. 2014 година
***
Беше нощта на 23ти Октомври 2014 година. Една пълна година откакто...
Спомням си я, защото беше от онези нощи, които се запечатваха в съзнанието ни и оставяха от онези незаличими белези, които изсветляваха с времето, но никога не изчезваха напълно.
Наоколо нямаше дървета. Всъщност нямаше абсолютно нищо. Само едни безкрайни поля обгърнати от тишината и покоя на гробището.
За миг се почувствах сякаш бях част от сенките на нощта, а липсата на какъвто и да било звук би накарало всеки да се озърта недоверчиво, мислейки си и съмнявайки се в това дали всъщност има още някой, чакащ в тишината на мрака...
Стоях замълчана още известно време, без да знам какво да кажа и дали изобщо има какво да се каже, след което тежка въздишка се отрони от мълчаливото ми, но крещящо вътрешно от болка тяло.
Ясно си спомням как се чувствах тогава, защото тежка въздишка отново се откъсна плачевно от гърдите ми, но този път заглъхна някъде в последвалото ехо. Като че ли принасяха в же ...