Сторм Брингър
Сторм Брингър идваше от Дюрнщайн, Долна Австрия, земите на Нибелунгите. Място, на което те „връхлита буря от средновековни замъци, приказни църкви и абатства, очарователни селища, райски зелени хълмове, по склоновете лозя, малки изби, чудесно вино, сладко от кайсии... И основното - река Дунав.
Разположено на един от красивите завои на реката е малкото, непокътнато от времето селище Дюрнщайн - малки калдъръмени улички, китни къщички и потъналият в зеленина замък „Дюрнщайн“.“
Сторм Брингър беше четиридесет годишен едър мъж, но изглеждаше като на тридесет. Имаше тъмни коси и много светли очи; носеше черни кожени ботуши, тъмно кафеви панталони и сако, бяла риза, а върху сакото беше облякъл черен шлифер, който стигаше почти до земята. Носеше и малък черен каскет на главата си, към който бе прикрепено орлово перо. В кръвта му бяха приключенията, мистериите, разрешаването на всякакви пъзели и загадки. Това му беше и работата - разследваше убийства.
Един нормален човек би казал, че трябва да не си с всичкия си, за да бъдеш на подобна служба, но господин Брингър беше в отлично психическо състояние и винаги отиваше ентусиазиран на работа, и се прибираше удовлетворен след поредния разкрит случай. А сега определено имаше случай и то голям - Сторм имаше за задача да разбули мистерията около китния Хелголанд, който с времето ставаше все по - мрачен, и неприветлив.
Влакът от Дюрнщайн спря на гарата, която се намираше зад хълмовете на Кил. От там детективът се качи на кола, която го откара в малко мотелче в центъра на „греховния град“.
По време на пътуването пътникът се любуваше на пленителните местности, като не можеше да откъсне поглед от хълмовете и долините, от красивите горски гледки, които така възторжено съзерцаваше...
„Марксбург“ - един от замъците на долината на река Рейн, намиращ се в землището на провинция Райнланд-Пфалц, бе отреден за Брингър.
„Замъкът стои над града Braubach и служи като важен стратегически пункт на долината на река Рейн. Това е един от малкото замъци, които са оцелели по време на многобройните войни и е запазил своя девствен вид. Замъкът е шедьовър на архитектурата на късното Средновековие“.
Детективът от Дюрнщайн се настани в жилищната част на замъка, в стая, в която си личаха запазените следи от основите на първоначалната сграда, изпълнени в римски стил, стовари багажа си до гардероба, придърпа малката масичка към себе си и седна на леглото. След това отвори малкото черно куфарче, което се намираше до него и извади писалка, и бели листа. Най - отгоре в ляво написа датата, а най - отдолу в дясно постави инициалите си. След това отбеляза с няколко точки нещата, които бе видял и най - важните, които трябваше да свърши, а после, отивайки до прозореца си запали една цигара. Кибритената клечка угаси в малка чаша, която стоеше на перваза на прозореца кой знае от кога и беше пълна с кой знае каква течност.
Господин Брингър не обърна особено внимание на чашата. Той пушеше бавно и наслаждавайки се на тютюневия вкус в устата си наблюдаваше, и разучаваше това като че ли забравено от Бога място..