Това може да е статия, есе или стих, всеки да си го чете, както си реши.
"Величието на човека е в глупостта. Величието на глупостта е в човека"
Значи великият човек е глупак?
Невинността е в пълната безпомощност. Значи пияният като мотика съсед Свинаров е невинен? Веднъж го видях трезвен и го попитах:
- Защо пиеш, бе свиня такава?
- Защото четох едно произведение, в което пишеше, че само този, който винаги е бил в състояние на безпомощност е истински Светец. Искам да съм Светец, та жената да се върне пак при мен. А като пия, ставам безпомощен и още повече имам нужда от нея. Истински безпомощният е най-близо до бога. След третата ракия напълно се доближавам до Него, честно ти казвам, чувам го да ми говори... Бог ни осезава единствено, когато сме в състояние на пълна безпомощност и единствено тогава ни протяга ръка. Той я протяга, ама аз все не мога да я хвана. Този, който не е безпомощен - не се нуждае от Бог, а значи и Бог не се нуждае от него. А аз имам нужда, ах как имам. Опитвах се да съм безпомощен без алкохол, но пак там прочетох, че "Искрената безпомощност е най-висшето състояние на нравствеността". Това е тайната на Морала. Аз пийна ли, съм най-искрен.
- Сега те разбирам, ама защо не идеш на църква? Нали Бог е в нас и когато сме трезви? Аз също чета този автор, но не се наливам безобразно като теб, въпреки че след прочит на негово есе ми иде да скокна в бутилката. Или спри да го четеш, или спри да пиеш. С това пиене и безпомощност по-скоро ще станеш алкохолик, отколкото светец.
- Затова е казано: ударят ли те от едната страна, подложи и другия крак, т.е. остани в състояние на безпомощност, но се погрижи и този, дето те е ударил да се доближи до Бога, не бъди егоист. Колкото повече безпомощни, толкова по-голям оборот на кръчмата. Затова е казано, действай чрез бездействие, т.е. остани безпомощен. Жена ми е Светица, ти казвам. Тя винаги действа като си лежи на дивана и само говори по телефона. Толкова е безпомощна милата. Аз пазарувах, готвех... Всичко правех... само тя да е добре. Затова е вредна всяка конкретизация. Защото най-близо до Бог е онзи, който не е конкретен. Самият Бог е Онова, което може да се превърне във всяка конкретна форма и действие, но което все още не е конкретно. Съхранявай потенциала си възможно най-дълго, докато това е възможно и единствено при по-нататъшна невъзможност го конкретизирай! Това е висшият принцип, произтичащ от философията на безпомощността.
- Не те разбирам, какво искаш да кажеш?
- За да си най-близо, трябва да не си конкретен.
- Стани политик тогава.
- Това е твърде конкретно, не ми следиш мисълта. Ела да пийнем, по-подробно да ти обясня. Имам страхотна ракия, домашна скоросмъртница. На втората вече се приближаваш до Рая. Започваш да виждаш образи, които не са много конкретни. Онова се превръща в разни форми, започва да ти се вие свят, но и то е от Бога, да не мислиш, че е от ракията. Не, магия е величието на глупостта. Като дете, човек е най-близо до Бога, защото е безпомощен... и като старец!
- Кажи го по-простичко, когато пълниш памперсите!
- Не е така. Когато човек пие до безпомощност, също се доближава, но не е задължително да влиза във фазата на памперсите.
- Да, колко мъдро казано. А, наздраве!!! Твоето есе, което е стих, приличащ на статия, наистина съдържа оригинални и изискани мисли и питиета, повлияни от произведението на Мисана.
© Светлана Лажова Всички права запазени
Абе каква е тая философия по никое време ей.