Минутки по-късно в стаята влиза втората социална асистентка и ми казва че Другата Шефка ме викала. Отивам. Черпи ме с бонбон, кафе и ми благодари за това, че съм се подготвил подобаващо за оперативката. Поема ангажимент до седмица да вземат решение за Мой Човек.
От тук нататък се зареждат доста по-спокойни от към мероприятия дни. Но все пак се усеща някакво напрежение. Колкото до Флаерка, тя наистина си играе много добре ролята. Прави всичко възможно да печели доверие и предразположението на всички. Играе си с потребители като равна. Контактува с родители им в присъщия за потребителите начин. В също време се присламчва до служителите в Центъра и с хитри леки подмятания неусетно се включва в техните разговори смущавайки ги с интелекта си. Но пък за мое най-голямо съжаление явно паради по-ранния час в който разнасяше флаерите все не можехме да се засечем из махалата. Нито пък да си поговорим. Ей така насаме.
Един ден малко след като почти всички са се прибрали от обяд Флаерка се присламч ...