Тя пък ходи до морето
Имам си една сестрица,
там като деца, където
тя ми е като звездица,
по цял ден сме си играли,
весела е и се смее,
гонели сме се и смяли.
да обича най умее.
Синът и пък много знае
Да са живи, да са здрави,
с четка и перо да вае.
злото нека ги забрави!
Дъщеричката и Веси
В обич, радост да преминат
цял ден шета, готви, меси,
още цели сто години!
двете внучки за да лапат
боб, кюфтета, че и лапад.
Зетят и мъжът и - двамината,
/да завършим тъй картината/
от всичко друго най обичат
в кухнята и да надничат.
Кулинари са големи,
да знае Ути, ще ги вземе!
© Лидия Кърклисийска Всички права запазени