8.

    - И така, в района на семейство Спаркълс е засечена силна магнитна буря с магичен профил – започна отсечено и директно председателят на Съвета.  Той впери остро поглед в Ник и Ерика като орел, който се кани да сграбчи някой дребен гризач.

    -  Мисля, че можеше да кажете едно „Здравейте“ или нещо такова, господин председател – отвърна госпожа Лин. Тя имаше източни черти и ако председателят беше като орелът, тя беше змията. – Няма ли да имате уводна част или нещо такова? Семейство Спаркълс скоро не се е мяркало тук, защото не е с такава обществена значимост в попрището ни. Не одобрявам начина ви на изразяване и отношението ви към семейството – те толкова много пътуваха, а ви е почвате да ги солите от вратата!

   - Ами какво, с перо ли да ги галя?  Точно във вашата зона –почервеня председателя и той се провикна грубо към Ник – е засечена не каква да е буря, а черна магия! И все още има остатъци от нея! Не е възможно да не сте го забелязали.

   - Ами всъщност, господин председател, ние нищо не сме забелязали – започна кротко и смирено Ерика. – Единственото, което се случи наскоро, беше посвещаването на Леа.

- Кой извършваше посвещението? – попита строго госпожа Лин.

   - Старата Малвина – отвърна Ник. – Както знаете, тя е посветила и мен, и жена ми, и първородния ни син Оливър.

   - И не сте забелязали нищо нередно? – изпитателният поглед на председателя пронизваше всички, особено Ник и Ерика.

   - Не – кратко и ясно отговори семейство Спаркълс.

   - Добре –председателят се замисли.

   - Вижте, всички тук знаем, че дъртата вещица не беше съвсем с всичкия си – започна уверено госпожа Лин.- Ник и Ерика Спаркълс, сигурни ли сте, че дъщеря ви Лея не е била накарана да извърши нещо против волята й?  Смятам, че ще е най добре да извикаме Малвина, а също и Леа, за да разберем дали те при посвещението не са забелязали или извършили нередности. Нещо ми намирисва на гнило, господин председателю и смятам, че трябва да започнем проверка, особено от Малвина.

   - Напълно сте права – отговори председателят и членовете на съвета се разшушукаха.

   - О, горкото коте – каза Клара, когато Бъги започна да се  умилква в краката й. – Сигурно изобщо не сте го хранили, я го вижте! Живи мощи е!

   - Да, с шкембе до пода – каза Леа и погледна лошо  котарака. В отговор той изсъска и се махна. Оливър пък се засмя.

    - Леа, не трябва така да се говори на домашния любимец!- Скара й се баба й. – Не може така, ти и животното трябва да сте в съгласие, да си четете мислите заедно и да си обменяте магично електричество.

   - Бабо, знам. Просто до скоро се държеше що-годе приемливо с мене. По принцип не сме в най-топли отношения. После поизчезна на някъде, явно е ходил по котки...И след това...не знам. Сякаш зъб ми има, както каза Оливър. Злобее срещу мен, напада ме даже...

    - Да и аз го забелязах това – намеси се брат й. – Към мен засега не се е озлобил, но към Ли е станал доста особен.

    - Така ли ?Явно си има някаква причина...- и Клара се загледа в Леа, търсейки някаква промяна, която би могла да е накарала Бъги да се държи така към нея. Да, имаше някаква промяна. Нещо наистина особено, но не можеше да отгатне какво е.  На пръв поглед нищо, но като се влега човек...

   - Бабо, трябва да ти споделим нещо – каза Оливър развълнувано. – Вчера Леа направи златна пътека, когато търсехме Тони!

   -  Моля? Златна пътека ли? – ето тук Клара се стъписа. В семейството им само нейната прабаба можеше и умееше да прави пътеки. А тя беше мощна вещица.-Знаеш ли, Леа, само прабаба ми в нашия род правеше златна пътека. – започна отдалече бабата. – Тя по природа й беше отредено да бъде силна. Но знаеш ли, при раждането й се е случило нещо много интересно. Били са две момичета, близначки. Само че тогава това се смяташе за лоша поличба, за нещо много лошо сред попрището на магьосниците. А прабаба ми живееше в семейство със строги порядки. Тогава се е смятало, че трябва да се роди един силен магьосник и цялата сила е за него. А когато са близнаци, душата на магьосника, а съответно и силата , се разделяли на две – което всъщност вие -младите знаете, че не е така.  И за да се „съединят“ двете половини, убивали по-слабия близнак. И наистина, тогава оживелят ставаше по-силен, но като за двама. В някои случаи тази сила не беше използвана за добро... Леа, аз се съмнявам да си имала близначка, която да са убили, тъй като това вече не се практикува, а и бях свидетел на раждането ти. Но това  с близнаците е само пример за начин как магьосник да се сдобие с още сила и да прави не само златни пътеки. Често се е случвало в историята ни да убиват вещици, а тяхната енергия знаете ли къде отивала? Отивала не в тези, които са най-близо. Не, така нямаше да има баланс, освен това ние, възрастните, вече сме доста пълни чаши. Енергията отива при по-празната чаша – тоест при по-младите в околността. Това обяснява защо сега чувам Тони, който е горе в креватчето си, да бълнува слова от книгата със заклинанията. А той още не може да говори, камо ли да чете! А също и ти, Леа, със сигурност част от магията е отишла и в теб. Оливър, мисля, че в теб също тече по-силно от преди магията. Енергията се е пръснала, аз я чувствам във въздуха, деца! И сега имам един въпрос. Какво се е случило тук?

   Оливър и Леа стояха и не помръдваха. И двамата смятаха, че ако мръднат или кажат нещо, ще се издадат. Но в главата на  Леа ставаше по-голяма каша. При споменаването на книгата със заклинанията се усети, че писанията бяха безследно изчезнали точно в онази нощ с Малвина. Да му се не види! Ако някой отиде там и намери книгата със заклинанията на семейство Спаркълс, ще стане страшно. Освен това няма как да не се усъмни във внезапното изчезване на Малвина точно в онази нощ. Точно на пълнолунието.  Леа не смееше да погледне брат си, дори не смееше мислено да му изпрати каквато и да е мисъл. Тя знаеше, че баба й щеше да усети това и да прихване нишката на посланието.  А дали в момента Клара не й четеше мислите? Леа още повече се ужаси и погледна в чашата си с привършилото кафе, търсейки спасението и отговорът.  Пулсът й се ускори и започна леко главоболие. Да, баба й беше влязла в мислите й, даже ги прелистваше като отворена книга. Леа забеляза как Оливър до нея започна да диша по-учестено и леко да потреперва.

   -  Престани! Как смееш да ни влизаш в умовете? – стана Оливър и удари с юмрук по масата. По принцип не беше такъв, но напоследък започна да проявява характер и то в правилните ситуации.

   -  Че какво, да чакам да изплюете камъчето утре ли? – присви очи Клара.- Ясно ми е какви сте ги свършили. А ясно ли ви е какво ще стане, ако Съветът разбере и приложи законите си?

   -   Ами надявам се, че все пак ако не ни обичаш, то поне малко ти пука за нас, че да не ни издадеш! – каза Оли. – Не посмяхме да кажем на нашите, но не сме ги излъгали също. Впрочем знаеш ли, аз също започнах да чета мисли отскоро. И това което виждам в твоите също ни ми харесва, бабо.

Клара вирна нос и го погледна остро. Леа пък опули очи и като че ли вече започна да се бои не само от баба си, но и от брат си.

   -   Оливър, кажи и на Леа какво си видял – каза бабата спокойно.

Момчето пръхтеше като ядосан бик, беше почервенял и леко трепереше.  Още малко и щеше да изгуби контрол. Започна да диша дълбоко, искаше първо да изпусне парата.

   -   Леа, баба не е дошла просто така да ни види. Тя е пратена от съвета за проверка тук, тъй като са усетили силна магнитна буря с магичен профил. А нашите са ги повикали на Съвет и сигурно в момента ги разпитват.

   -    Скъпи, Оливър – започна бавно Клара. – Хубаво, прочете мислите ми, както аз вашите. Не одобрявам това, което сте извършили. Но все пак Леа е била накарана насила да извърши нещо, което не иска. Знаем, че тая старата Малвина не беше в ред. Сестра ти се е защитавала. Възмутена съм от поведението ти и от това, че си помисли, че ще ви издам. Една кръв сме, а вие знаете баба ви как си пази територията. Каквото и да става, аз съм на ваша страна пред Съвета. А знаете ли,че моите позиции като таен висш член са почти еквивалентни на председателя?