Elder (Elder)
109 437
25.08.2016 г., 18:06 ч.  

 Виенско кафе - 1 

  Проза » Повести и романи
1103 3 6
Произведение от няколко части
16 мин за четене
Отварям очи... и ми се иска пак да ги затворя. Мамка му, хората добре са казали, че никога не е късно човек да стане за резил. Дяволите да ме вземат, как може да правя такива простотии. Искам да се гръмна...
Мъжа ми се усмихва лъчезарно, подпрял се е на лакът и се е надвесил над мен.
– Добро утро!
Добро, друг път. Ама за него може и да е добро де. Те камъните ще са в моята градина.
– Добро утро – измърморвам и си поглеждам часовника. - Имаш ли нещо против да си отидеш в твоята стая, трябва да се приготвяме за срещата.
– Майната и на срещата, ще я отменя. Имаме по интересни неща за правене.
Той посяга да ме прегърне и аз го спирам:
– Виж, това снощи беше грешка.
– И защо?
– Защо е грешка да преспя с най-важния клиент на шефа ми?
– Не съм клиент, аз съм истинския шеф. Малкия е само наемник. Не искам да бия на очи и затова използвам него, така че няма от какво да ти пука. Ела тук – посяга да ме прегърне отново.
Поглеждам го озадачено, по-голямата част от времето на шефа ми минава да обясн ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» следваща част...

© Elder Всички права запазени

Предложения
: ??:??