20.10.2016 г., 23:23 ч.

Виенско кафе - 10 

  Проза » Повести и романи
801 2 4
9 мин за четене
Виждам свекъра да се задава и му махвам от прозореца. Обичам го този човек, от всички мъже в живота ми, без сина ми, той е най-свестния. Баща ми по самогъзието много прилича на Андрей и една от причините да не се разведа толкова години, донякъде бе факта, че ми се виждаше по някакъв начин напълно нормално мъжа в семейството да мисли само за задника си. Така бях свикнала още от моето семейство. Най-обичайното нещо, когато бях малка бе, ако татко се прибере по-рано да изяде най-хубавото от хладилника и на нас с мама - каквото остане. Обичам баща си, но ако можех да избирам родителите си щях да избера свекъра си. Този човек даваше всичко за другите. Вадеше си хапката от устата в буквалния смисъл. В неговото семейство свекърва ми беше узурпирала мъжките пороци, ходеше, пилееше пари и единствения над когото се тресеше, бе Андрей. За едно нещо обаче се караха и с него и това бяха внуците ѝ. Тя директно си казваше и на мен и на него, че не ме харесва и заради мен не може да обича и децата. Вс ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Elder Всички права запазени

Предложения
: ??:??