Спомням си всички тези неща, докато чакам свекъра си да стигне до колата ми.
– Как си, Алекс?
– Добре.
Той ме оглежда:
– И така изглеждаш...
– Няма начин, нали знаеш пари при пари отиват. Така че ги лъжа, че имам пари – усмихвам се.
– Андрей разправя, че си имаш някого...
Поглеждам го и поклащам отрицателно глава:
– Сама съм. Виждам се с много хора, но всичко е по работа.
– Е, и да си имаш - няма лошо, млада си. Само тия мутри... Много го притискат, Алекс. Поговори с тях.
– Какви мутри? Нищо не знам.
– Ами пратила си му някакви мутри, искат му пари. Той така казва. За Криси ли? Ако трябва ще продадем вилата, казах ти. Страх ме е да не го пребият. Той няма пари, нали знаеш. ...