Вечерта по време на свиждането стаята ми се напълва с народ. Приятели, служители, всички явно са решили да се изсипят в един и същ ден. Накрая се оказвам с една камара плодове, сокове и цветя. Мама ги гледа и казва:
– Да дадем на сестрите, а?
Аз кимвам и тя отива да извика някой. Връща с една възрастна сестра, то млади май няма. Сестрата с ентусиазъм прибира всичко, което мама и посочва и се изпълва с любов към нас. До сутринта рейтинга ми в отделението е скочил главоломно и с мама сме обгрижвани по всякакъв начин. Сутринта пък се появява лекаря от София. Идва със сутрешната визитация и ако съдя по дочутите реплики, явно е някакво светило с пост в лекарския съюз. Всички са заети да му се мазнят и да го коткат. Към 50то е, но за разлика от повечето лекари е поддържан и в много добра форма. Преглежда ме и после ми се усмихва:
– Много стрес, много работа, много вредни навици, накрая тялото си отмъщава. Всички сме така. И аз имам прекаран инсулт. Страшно голям късмет си извадила и ще се оп ...