Обаждам се на Славев след три дни, да не реши че хич не съм си дала зор и му казвам, че нещата няма да станат. Звучи доста разочаровано, но го преглъща. Оказва се прав за хотела, Драшев и Борил са натиснати и изпиват по една студена вода, независимо от връзките на Драшев. След онази вечер Борил започва да ми звъни всеки ден, но след около седмица аз го отрязвам. Плаках цялата нощ тогава, накрая спрях само защото се натъпках с успокоителни. Не че той беше виновен, но... Не можех да си позволя да се срина, имах невъзмъжало дете, възрастни болни родители и работа за вършене. Живота беше като маратоните, трябва просто да продължаваш да бягаш, само и единствено напред.
Прекарвах си нощите да си говоря с Дима, аз му говорех, а той ми отговаряше в комикси. Оказа се, че е художник. Истински. Имаше и две изложби. Комиксите му бяха хоби. С комиксите ми подсказа и за какво друго му се говори. Поумувах малко и реших, че и на мен ми се говори за това с него. Гледах просто да не ми се вижда лицето н ...