– Няма ли да ме правите баба? Хайде, докато съм млада, да помагам.
Жани ми се усмихва и поклаща отрицателно глава.
– Има време. Много си млада за баба.
От два дни съм им на гости и нещата не ми харесват. Мирише на скандали и предстояща раздяла. Вечерта притискам Кристиан:
– Защо сте скарани?
Той вдига рамене:
– Не сме скарани.
– Предложи и брак.
– Това е отживелица и глупост.
– Чуй ме Кристиане, момичето е добро, свястно и те обича. Предложи и брак.
– Престани да ме командваш, мамо. Това си е моя живот.
Понякога наистина се чудя, защо Господ непрекъснато ме наказва. ...