Лежах на дивана и гледах мъжа до мен, никога нямаше да си го призная на глас, но наистина ми беше хубаво да го усещам до себе си, много хубаво. И това след всичко, което ми беше причинил. Голяма шматка бях, идваше ми сама да се гръмна.
Борил се пресегна и ме погали с пръст по скулата:
– Ако друга жена ме беше изработила така, наистина щях да я убия, Алекс. Не се шегувам. Теб обаче... Но никога не съм очаквал точно ти да ме изиграеш толкова долно. Вярвах ти.
Свих рамене:
– Трябваше да работя нещо, Бори. Ти не ми остави избор.
Той прокара палеца си по устните ми:
– Не се прави така, знаеш го. Не прецакваш своите...
Отдръпнах лицето си от ръката му.
– Нямах избор, Бори. Потънала съм в заеми, щях да загубя всичко ако не вадех достатъчно пари.
– Можеше да работиш при мен.
– Ти ми отказа за Надя!
– Стига Алекс, не се прави на глупава. ...