– Алекс да седне отпред, да не се изцапа. Ти седни отзад.
– Това е то мъж, чуждото до него, аз отзад до теслите и мистериите и кучета ме яли.
– Той за по-безопасно, бе Мирче – обаждам се аз.
Возим се в комбито на Тодор. Ползва си колата главно за работа и е пълна с най-различни инструменти. И бая пръснат цимент, сега му викали лепило. Отиваме да купуваме пипер и ябълки, ще правим зимнина на наш'то село, най-близко е. Затова сме с неговата кола, да не си цапаме нашт'е с Мира с чувалите. Тодор засича някакъв джип и му взема мястото на което оня се кани да паркира. От джипа се смъква някакъв с идеята да вдига гири, но като поглежда Тодор си се качва пак в колата и изчезва. Тодор не е някакъв бабанка, но вида му е доста стряскащ. Носа му е счупен и до едното му око минава голям белег. Общото впечатление е, че е прекарал последните 20 години в затвора. Няма нищо такова, човека си е кротък и нормален, просто преди години с Андрей се обърнаха с един мотор. Андрей си счупи крака, а Тодор нацел ...