– Трябва да го махнеш, мама. Стара си, срамота е. Имаш си дете, то да нямаше, айде как да е. Ама така срамота е, от децата е срамота. Как ще кажеш на Криси? Вие го побъркахте това дете. Андрей се взима, оставя, ти тоя един път го остави, сега пък бебе, побъркахте детето.
– Детето е на 23 и си има собствен живот.
– Абе объркахте му живота на детето. Гледа вас с баща му с това оставяне и на и то се остави. То какво е видяло, че да прави друго.
– Добре, мамо, аз съм виновна.
Майка ми ме погледна:
– Трябва да го махнеш, Алекс. Тоя мъж не е за тебе, няма да се доимате пак. Какво ще правиш като те остави, остаряваш, не си здрава вече, как ще го гледаш това дете? И аз не мога да ти помагам, едвам мене си гледам. И не си здрава, ще се разбиеш напълно с това раждане. Изтървали сте се, станало, махай го докато е рано и толкова.
Разправяхме се от час и почваше да ми омръзва. Бяхме решили да не казваме на никого поне докато не почне да ми личи, но майка ми се притесни че съм болна и сметнах, че е ...