27.06.2017 г., 20:12 ч.

Виенско кафе 2/ 39 

  Проза » Повести и романи
1176 4 5
18 мин за четене
Един ден Надето ми позвъни от нас:
– Приятелката на Кристиан те търси, онова момиченце от сватбата.
– Там ли е?
– Да.
– Дай ми я...
Изненадах се, бяха минали почти 7 месеца от сватбата ни. Само няколко седмици по-късно Криси заживя с друго момиче, Хелга. Немкиня, негова колежка, с която като се запознах, Елиана ми се видя направо снаха мечта. На Хелга коефициента и за интелигентност сигурно беше едноцифрено число, но явно за любимия ми син имаха значение само мерките и. Този път обаче му забраних да я води в България. Да си правеше изцепките в Германия, където никой не ме познава и нямаше да му бера срама. На въпросите ми за Светла последва обичайното: „Не ми се бъркай“ и толкова. И да се бърках и да не се бърках все тая, беше се метнал на баща си и свекърва ми в това отношение, зарязваше свестните момичета, за да търчи по уличници. Отрязах му парите, но единственото което постигнах беше всяка седмица да слушам сълзливи истории, защо много спешно му трябват няколкостотин или няколко хи ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Elder Всички права запазени

Предложения
: ??:??