На другата вечер звъня на Надежда. На времето след смъртта на Лили, толкова бяхме потънали в борчове заради лекарите, които се опитаха да ни изсмучат всичко накрая независимо, че виждаха че детето си отива, че стигнахме до там че ни изключиха тока. И аз започнах отчаяно да търся втора работа, но все удрях на камък. И един ден една комшийка ми каза:
– Тая, Надето от магазина хранителния, ходела вечер да чисти някъде, защо не я питаш.
И аз отидох да я питам. От смъртта на Лили бяха минали по-малко от 4ри месеца и аз още ходех с черно шалче. Не се познавахме с жената, но тя разбра коя съм още като ме видя. Беше се разчуло в квартала, че съм загубила дете и хората ми съчувстваха.
– Тази вечер почивам, но утре в 7 и половина ще ходя. Ела, ще кажа на шефката да дойде и ще говорите.
– Благодаря ти много.
Подадох и да ми маркира и един хляб и ориз и тя се наведе към мен и каза тихичко:
– Сутрин има бракуван хляб, на половин цена. Пращай момченцето си, ще му давам. Той си е хубав, и аз от него ...