Надя ми се обади много притеснена една вечер:

– Не знам какво да правя. Галя е в България и е в апартамента на майка ми. Една комшийка ми се обади, бях я предупредила. Летя след няколко часа, но не ми е спокойно, можеш ли да отидеш да постоиш при нея докато дойда? Само не казвай на Борил, моля те.

– Какво става?

Майка и на Надя беше починала преди година и нямаше никаква причина Галя да отиде точно в нейния апартамент.

– Бременна е.

Погледнах Надя.

– От един приятел на Алексей. Не казвай на Борил, моля те. Просто стой при нея докато дойда, става ли?

– Отивам веднага.

Това, което видях в апартамента обаче ме накара да звънна пак на Надя.

– Трябва да извикам Борил, само той може да се оправи.

Тя въздъхна:

– Аз ще му се обадя.

– Кажи му да вземе поне още двама човека.

Надя въздъхна още веднъж и само кимна.

Борил се появи за по-малко от 15 минути. Сигурно беше карал с над 200. Беше само по анцунг, без яке, без нищо. И търчеше пеша по стълбите до четвъртия етаж. Приличаше на порязан глиган, жаден да си го върне. Сложих ръка на гърдите му:

– Много са, Бори. Не влизай сам.

Той ме погледна:

– Много? Виж пак след минута.

И влетя вътре в апартамента. Отне му две минути да разтури наркоманското сборище, което беше спретнала Галя. Тълпа подплашени наркоманчета се втурна надолу по стълбите. Когато входната врата се освободи надникнах вътре. Борил беше заклещил някакъв мъж в ъгъла на хола и го използваше за боксова круша. Галя стоеше и просто ги гледаше. Из стаята се виждаше пръснат кокаин и цигари с трева. Бях виждала такова нещо само по филмите. Нищо чудно, че се беше събрал толкова народ, сигурно беше купила дрога за няколко хиляди.

– Бори стига, ще го убиеш!

Мъжа беше типичен наркоман и нямаше повече от 50 кила. Борил не ми обърна никакво внимание и продължи заниманието си. За щастие се появиха две момчета, които явно беше повикал и го озаптиха. Наркомана се сви в ъгъла да си бърше разбития нос, доста зле изглеждаше. Борил се обърна към Галя, която все така си стоеше и и заби един шамар.

– Казах ли ти, че ще те убия ако пак направиш така! Казах ли ти!

Той посегна пак да я удари.

– Бременна е. Недей. Не я удряй.

Ръката му остана във въздуха и той ме зяпна.

– Какво е?!

– Бременна е.

За моя изненада настроението му изведнъж се смени на 180 градуса и той гушна Галя.

– Защо не ми каза, миличко? Всичко ще е наред, нищо лошо няма да ти се случи. Само не трябва да взимаш тези боклуци, за да не се увреди бебенцето. Всичко ще е наред. Ще родиш едно хубаво, здраво бебенце и после ще се върнеш в университета. В кой месец си, третия ли? Дейвид защо те е пуснал сама, ще го убия. Хайде да си ходим във вкъщи, аз ще се оправя с майка ти. Хайде.

Той поведе Галя навън и през рамо ми каза:

– Благодаря ти, Алекс.

И слязоха долу. Едното момче ме погледна:

– Да оправим ли тук?

– Тръгвайте – подкарах ги аз. - Има кой да оправя.

Бях видяла как гледат пръснатата дрога. Те с неохота се изнесоха, помъквайки и наркомана надолу. Погледах апартамента, после намерих ключа и заключих. Надя щеше да се оправя с чистенето. В асансьора си мислех за Борил, никак не ми се вярваше Дейвид и бащата на бебето да са един и същ човек. Борил явно си мислеше, че Галя е избягала от Надя, която е ядосана заради университета. Галя беше изхвърлена от Оксфорд и сега учеше в някакъв друг университет. Заради бременността трябваше да прекъсне и Борил сигурно предполагаше, че това е причината за всичко. Горката Надя, малки деца малки ядове, големи деца големи ядове.

Надя ми се обади сутринта, беше недоспала и изглеждаше адски зле.

– Можеш ли да ми намериш клиника, да направи аборт. В София. И по възможност утре.

Погледнах я:

– Недей, Надя...

– Моля те, Алекс. Той ще и съсипе живота, ако роди това дете. Не искам цял живот да се съобразява с мъж, само защото няма друг избор. Аз... няма да допусна това да се случи.

– Може да не е така...

– Той е на 60, женен и с внуци колкото нея. Няма да я оставя да се забърка с него. Моля те, Алекс.

– Добре. Като намеря ще ти се обадя.

– Алекс, не казвай на Борил. Ще ме убие.

– Няма.

Почудих се малко и звъннах на пеещата си приятелка:

– Имаш ли време за кафе, наблизо съм?

– Идвай.

Сядаме в кафето и аз казвам:

– Кажи някой кадърен, който прави аборти. Не тук, в София.

Тя ме поглежда:

– Не го махай, Алекс. Роди си го, ще си го изгледаш. Ще си го пишеш на теб и таткото копче не може да ти каже. У нас мъжа не може да иска ДНК тест. Ще си вземеш жена да ти помага и няма да усетиш кога ще порасне.

Поклащам глава:

– Не е за мен. Дъщерята на една приятелка. И искат по възможност утре.

– Непълнолетна ли е?

– На 20 е, но бащата... Можеш ли да го уредиш?

– Се жените го отнасяме, а... Ела горе, да звънна един телефон, да не ни слушат тука.

Ставаме от кафето и отиваме в кабинета и. С един телефон не става, но след 3, 4 разговора ми казва:

– Тази вечер в 5 или след 3 дни. Ралев е най-добрия. Ако питаш мен, да ходят днес. Няма какво да отлагат щом са решили.

Звъня на Надя и тя решава да отидат днес.

– Ще ни закараш ли, Алекс? Без кола съм.

– Не мога да шофирам, болят ме очите. Ела вземи колата, ще ти обясня точно къде е клиниката.

Късно вечерта тя ми звъни:

– Всичко мина, прибрахме се. Утре следобед си летим за вкъщи. Сега ли да ти докарам колата или сутринта?

– Не ми трябва, остави я където ти е удобно. Ще пратя да я вземат. Заключи ключовете вътре, имам резервни. Как е Галя?

Надя ми се усмихна измъчено.

– Добре. Надявам се.

– Няма да се предаваш, всичко ще се оправи.

Тя кимна:

– Знам.

Приличаше на човек, който се връща от ада и не е сигурен, дали все още не е в него.

На другия ден препускам насам-натам по задачи и чак късния следобед се усещам, че Надя не ми е позвънила къде е колата. Решавам, че просто е изключила че трябва да ми се обади и звънвам аз.

– Извинявай, Алекс. Пред блока на мама е, но може ли да ти върна ключовете след няколко дни, тук съм си, не си тръгнахме.

– Добре, карай я. Ако ми потрябва ще ти се обадя.

– Не, не, вземи си я. Само ключовете, няма как да ти ги върна сега.

– Какво става, Надя? Всичко наред ли е?

– Да, наред е. Просто решихме да останем още няколко дни.

На мен обаче никак не ми звучи да са наред нещата. Не ми е пуснала камерата и леко фъфли.

– Добре.

Затварям и, и след 15 минути и звъня пак:

– Къде си? Не мога да си намеря резервните ключове, а ми се обадиха утре да ходя в София. Ще пратя едно момче да вземе твоите и колата.

Надя се почудва за секунда и после казва:

– Добре, у мама съм.

Поглеждам си часовника и си поръчвам едно такси. Ако съм предположила правилно, Надя е имала близка среща с юмруците на Борил. Не виждам друга причина да се държи така.

Оказвам се права. Тя не изглежда щастлива да ме види, но аз решавам че не е момента да съм деликатна и се набутвам в апартамента.

– Дай да видя.

– Нищо ми няма.

– Стига, Надя. Дай да видя.

Уцелил и е дясната скула и е сцепил устната. Скоро няма да може да излиза.

– Изби ли ти някой зъб?

– Не. Всичко е наред.

– Да викна лекар? Близък е, никой няма да научи?

– Всичко е наред, Алекс. Нищо ми няма.

– Какво стана?

– Нищо, скарахме се.

– Това го виждам. За аборта ли?

Надя се сви на единия фотьойл. Поглеждам холовата гарнитура, нашите имат същата, последен писък на модата от началото на 80те. Явно майка и е купила апартамента на времето с обзавеждането. Когато Галя се родила се преместила тук да помага на Надя.

– Искаше Галя да задържи детето и да се ожени за Дейвид.

– Ако момчето е съгласно, не беше ли по-добрия вариант?

Надя ме погледна:

– Няма да позволя детето ми да повтаря моя живот. Аз... Навремето майка ми ме принуди да се оженя за Борил, защото забременях. Няма да му позволя сега той да направи същото с Галя. Това си е нейния живот и тя ще си решава.

– Надя...

– Не знаеш какво е, Алекс. Не знаеш какво е да се чувстваш в капан. Аборта беше най-доброто решение. Тя не иска нито Дейвид, нито другия. Аборта беше единствения вариант.

Не казах нищо и тя поклати глава:

– Направих най-доброто за детето си, Алекс. И цял живот да ме мрази за това, това беше правилното решение.

Потупах я по ръката:

– Тя ще се оправи, Надя. Всичко ще е наред. С Борил ли е?

– Да. Ще остане при него. А аз не мога да се прибера така, не искам Ани да ме види.

– Хайде да отидем у нас, няма смисъл да стоиш в тая кочина. А и аз не мога да си закарам колата, а утре наистина ми трябва. Какво направи с коката?

– Остана, искаш ли?

Зяпвам я.

– Надя!

– Не си ли опитвала? Прави живота по-малко скапан. Но тази е пълен боклук, няма нищо вътре.

Поклащам глава:

– Я да извикам Мира да ни закара. Да не си посмяла да се друсаш у нас, ще те убия.

– Не съм се друсала. Взех малко, колкото да не ме боли. Говедото ме изпра с всичка сила.

– Все там, няма да вкарваш тая гадост в къщата ми.

Надя се опитва да се усмихне и прави гримаса от болката:

– Много си задръстена, да знаеш.

Вдигам рамене:

– И бившия ти казва същото. Имаш ли шапка, имам камера към сот и не искам да те видят.