С фирмата се оказа сложно. Надя очакваше направо да започне да взема пари и когато Борил и каза, че се е отказал, тя реши че съм я прецакала.

– Играеш си игрички, Алекс. Това не е здравословно.

– Стига, Надя. Не ми разигравай циркове. Ако някой играе игри, това си ти. Да не мислиш, че ми се занимава с разработване на нова фирма? Едва не умрях, докато се оправя с първата. Не ме е питал, дали искам. Просто ми го сервира. Дойде и ми каза да правя фирма с бившата му жена. Фирма, в която само аз ще работя, а ти ще прибираш парите. Почвам да се замислям, дали си го убедила с децата или с нещо друго.

Надя ме изгледа:

– Не е така. Условието му е да участвам в работата. Каза, че щом искам Галя да има бизнес да и го направя. Ще ми даде пари на заем, ще те убеди да работим заедно и това е. И докато не му върна парите, ще следи как харча. И ти ще имаш 51%.

Усмихнах се на ум, Борил явно имаше по-голямо доверие на мен да се оправям с парите.

– Е, на мен ми каза само, че трябва правя фирма с бившата му и толкова. И се скарахме. Ако нещата продължават така, няма да стане Надя. Мислех, че ако с теб се разбираме, ще е добре и за децата и за нас с теб. Ако обаче смяташ да ми създаваш неприятности с него, няма да стане. Предложих ти нещо изгодно и за двете. Ти обаче реши да се направиш на хитра и да видиш, дали ако пак си чуруликате, можеш да измъкнеш повече. Няма да стане.

– Стига, Алекс. Дори не съм го виждала, а и ако съм го искала, щях да си го имам. През цялото време говорехме по вайбъра, както с теб сега. Той първо се съгласи, после изведнъж се отметна и ми сервира това за новата фирма. Реших, че ти си го накарала.

– И защо първо ще се съгласява и после ще се отмята? И ако ще ти дава пари на заем, да си правиш бизнес, защо да е с мен? Защо да не си сама или с него? И главно защо просто не ти е отстъпил дела си от готовата фирма, то е все там?

Надя направи физиономия.

– И аз се чудех. За дела. Само дъртата е виновна, майка му. Той си споделя с нея, когато става въпрос за децата и за мен. А тя ме мрази. Щом не си ти, тя го е нафиткала. Сигурно му е казала, че ще изям парите. А за фирмата, не знам наистина. Както на теб, просто ми каза условията. Като не ми харесвало, да съм се оправяла сама. Искам да я застрелям тая вещица. Откакто ме е видяла, само ми трови живота. Навремето заради нея се разделихме. Така Бори, иначе Бори, колкото скандали съм изтърпяла заради нея... На теб бърка ли ти се?

– Да. Ама аз гледам да не и обръщам внимание.

Нагла лъжа, жената ме харесва и ме гледа като писано яйце. И трие сол на главата на Борил да не ме изтърве, според собствените му жалвания.

– То за нейното синче, никоя не е достатъчно добра, щото той много хубав. Дърт урунгел, само ядове създава.

– Надя – попитах – някой от вас двамата със заемодателя ти, има ли представа какъв точно бизнес ще въртим в новоизлюпената ни фирма?

Надя ме зяпна:

– Мислех, че ти имаш някаква идея... Той ме остави с такова впечатление.

– Нямам. Не можем да правим втора фирма като моята, защото ще сме конкуренция на себе си. Ти имаш опит в туризма, но да се набутваме там в тази криза... А и аз не разбирам нищо от това. Така че не, нямам никаква идея.

– Ами, ще се огледам за нещо. Да му се не види, щеше да е толкова лесно, ако не се беше отметнал.

Кимнах в съгласие и затворих телефона.

Аз имах идея и то много добра, но на Борил никак, ама никак нямаше да му хареса. Всъщност, не бях убедена дали няма да ме метне от някой покрив, ако му я кажа. Така че, щях да почакам да видя дали Надя няма измисли нещо.

Надя даде няколко предложения за бизнес, но аз ги отхвърлях. Борил не се бъркаше. Каза, като сме наясно какво ще правим, да му поискаме пари. С бизнесплан разбира се. И точни дати за връщане. А той ще каже, дали ще ни даде. С Надя се спогледахме и тя ми намигна:

– Имаме си неосъществен банкер.

Аз кимнах. Явно това му е била детската мечта на човека.

– Ако до седмица не знаете какво ще правите, няма да се занимавам с вас повече. Сериозен съм. Само се мотаете по кафетата и клубовете.

– Тия камъни сигурно са в твоята градина – казах на Надя. - Защото аз само работя.

Вярно си беше. Бях засипана от работа, да не говорим че Борил вече ми стоварваше и почти всичката своя и само се шляеше.

– Една седмица. Да не кажете, че не съм казал.

Той ни заряза и хукна на някъде и аз погледнах Надя:

– Има един много добър бизнес. Сравнително лесен е, не иска голяма инвестиция и познавам точния човек, който може да ни отвори вратите. Но има един проблем. Борил няма да ме остави да работя с него. Бивш приятел ми е.

Надя ми намигна:

– Бивш, а?

– Като ме гледаш, да имам време да ходя някъде? А и твоя бивш ми стига и артисва. Само още един ми липсва.

Надя поумува малко и после каза:

– Говори с твоя човек и го питай дали е съгласен да си наеме англичанин. Ние ще му плащаме.

– Какъв англичанин?

– Подставено лице. Ще му направи фирма, ще го упълномощи и уж ще работим с него.

– А парите, ако оня духне?

– Няма. Има си хора, които подготвят всичко. Схемата е изпипана. Познавам рускиня, която се занимава с това. Ползват схемата, за да може политици да си дават сами обществени поръчки.

– А ако Борил се усети?

– Няма. Ще кажем, че аз съм намерила англичанина. Няма да има причина да се усъмни. Аз трябва да се прибера в Англия. Говори с него и ако се съгласи, ще подготвя нещата. Той трябва да дойде само за подписите. Вероятно не в Англия, ще ми кажат точно къде. Той какъв е?

– Унгарец.

– Къде намери унгарец?

– В Унгария. Бях командировка и се запознахме. Отдавна беше. Тогава не се интересувах от бизнесите му, но сега се сетих за него. Говорихме и той каза, че е съгласен. Но Борил ще ме убие.

Надя се засмя:

– Ревнува те, а?

– Теб не те ли ревнуваше?

– Много.

Е, мен не знаех дали много или малко, но нямаше да ме остави да работя с Янош. Направо щеше да изтрещи, като разбереше. Затова сега ще трябваше да правим еквилибристики. На Надя обаче бизнеса и допадна и се запали.

Оправихме нещата, новоизлюпения ни банкер даде парите и се захванахме за работа. Претръпнала от първия път, вече не взимах всичко толкова навътре. А и вече не ми трябваха така отчаяно парите. Надя излезе права, договора с „Валдеман“ ме бетонира. Нещата не се получиха лесно, наложи се и двете да хвърлим много усилия докато се стигне до подписване и ако трябва да съм честна, тя свърши по-голямата част от работата, а резултата беше впечатляващ. Реванширах и се с комисионна, въпреки че тя не искаше. Напълно я беше заслужила, договора носеше много пари. В деня, когато си прехвърлих процента ми от печалбата от фирмената сметка в моята, изпитах такова облекчение, което сигурно е било познато само на Сизиф, когато се е отървавал от камъка. Край, детето ми вече имаше парите да се изучи. Страхотно чувство. Невероятно. Неописуемо.

Викнах Мира и отидохме на кратка, но размазваща почивка в Дубай. Борил помърмори малко, но на мен ми се ходеше по женски този път. Децата казаха че искат в Африка, да видят Серенгети и си резервираха екскурзия до там през ваканцията. Мама и татко казаха, че не искат в чужбина, затова ги пратих на Хисаря. Пратих там и свекъра. Единствения човек, за който ми досвидяха парите беше бившата ми свекърва, но нямаше как. Свекъра нямаше да иде самичък. А новата си свекърва пратих в Турция. Не знам какво виждаше от парите на Борил, но жената си живееше съвсем скромно и много се зарадва на почивката. Викна си и приятелка и отидоха двете. И ми донесе пръстен от там. Пръстена определено струваше повече от почивката и то доста и ми стана неудобно.

– Защо, бе мамо? Толкова пари сега. Пратих те ти да се глезиш, не да глезиш мен.

– Носи докато си млада. Бори гледам нищо не ти е подарил. Той и баща му беше така. Заблеяни и не се сещат да направят подарък, затова ти си му искай. И не ми е работа да ти се бъркам, ама заедно сте, пък парите ви отделно. Взимай му ги, парите трябва да са у тебе. Той тоя му иска, оня му иска и ги разпилява за глупости. Пък на, почнахте къща, ще ви трябват. И за децата трябват. Три деца си искат пари. Бори казал на Ани, че ти си му казала да и купи кола. Някоя друга щеше да писка, да вика, пък ти го караш. Аз да ти кажа, той като ми каза че сте се събрали, най ме беше страх как ще приемеш децата. Викам, ако си някоя пак да вземеш да ги гониш, да ги делиш, лоша работа. Той Бори като се оставиха с Надя живя с една бая години, и тя имаше две нейни деца. За нейните все му искаше пари и каквото поискаха, това им купуваше Бори. Дойдоха Ани и Галка, тя сготви манджа, на нейните даде месото, на тях картофите. Ходят навън, на нейните скъп сладолед, а на тях най-евтиния. Пък да кажеш, че Бори не е носел пари. На пачки и ги носеше. Тя Ани нищо не казваше, тя си е такава, ама Галка ми казваше. И аз му казвам на Бори, той вика не вярвам. Е, какво не вярваш, детето на 6 годинки, ще лъже ли. И той я заследил и я хванал, че така прави и я изгони. Ама тя не работеше, пари няма, и не го остави докато не я прибра пак. И аз отидох и взех децата при мене. Тия повтории са много лошо за децата, като не се случи човек другия. Ама тебе като те видях там първата вечер как се разтревожи за Галя, все едно си е твое дете и се успокоих. После му се карах на Борил, дето ти приказваше със сурат тогава, а той ми вика: „Ами не се усещам като съм ядосан, тя си ме знае, не ми обръща внимание.“

Усмихнах и се:

– Прав е, не му се връзвам. Баща му такъв ли беше?

Свекърва ми махна с ръка:

– Същия. Като фурладиса, нищо не можеш да му кажеш, само с хубавото. После на всичко се съгласява, ама първо с хубавото. Иначе беше много добър, ама хората ми се чудеха как се оправям с него. А той за всичко ме слушаше. И за парите, всичките ги даваше до стотинка. Аз от майка ми така знам, на мъж пари му трябват само за цигари. Щом е облечен, нахранен и на топло, за какво са му пари, парите у жената. И Бори така бях научила, ама тя Надя всичко на секундата пръскаше като и ги даде. После нямаха хляб да си купят и му викам на Борил „няма да и ги даваш, у тебе да са.“ После като му видях и другите какви ги намира, абе... Една тука на тая поляна се тръшкаше, че не искал да и купи кола. Идвам да го видя, а те комшиите наизлезли и гледат нещо в двора му. А тя се тръшка по поляната като някое 5 годишно дете и вика, че искала кола. И Бори не може да я прибере. Пияна ли беше, каква беше, кой я знае. Обрах срама тогава от комшиите и се обърнах и се върнах в София. После колкото му виках. Ама той нали ти викам, будала и го превъртаха разни само да му ядат парите. Тя и Надя така го превъртя, щото видя че е заблеян и ще я гледа. Тя Ани не е от него, ама да не вземеш да кажеш че съм ти казала, че ще ме убие. Надя отишла с един полицай, женен. И оня я оставил. И тя прикотка Бори и го взе. И криеха, казаха че е от него бебето, уж избягал бил от казармата и го направили. Тя беше в четвъртия, петия месец като се уволни той. Ама аз знаех, че не е избягал. Обаче той беше много буен, много бели правеше. И в казармата направи разни работи и много ме беше страх за него. Пък Надя го въртеше и той я слушаше и викам, нека се вземат, дано се кротне, тя заради детето ще го котка. А като се роди Ани, такова хубаво бебе беше и всички викаха, цяло на Бори. И Борил изведнъж улегна, само работеше, пък как му трепереше на това дете, всички и завиждаха на Надя как ги гледа. И аз много се радвах, че не ги разделих. Ама като взеха да правят Галя, все не става и не става. И аз викам, нещо у Бори ще е причината. И тайно му давах разни работи. А тя Надя се пазела, карахме се веднъж и много се ядоса и се изтърва. Надявала се полицая да се разведе и да я вземе. Накрая се прихванала и направиха Галка. И какво, пак го остави. Тя която жена е шавлива, с един мъж не може.

За шавливото новата ми свекърва беше права, на Надя и се живееше и то много. И обичаше да харчи пари. Като ги гледах и двамата с Борил, ми беше интересно кой ги е изгледал тези деца. И как въобще са изкарали толкова години заедно. Иначе Надя беше готин човек и се сработихме сравнително добре. Работата с документи хич не и харесваше, но останалото го вършеше с удоволствие. Само за парите не можехме да се разберем, тя бъркаше в сметките. Не го правеше тайно, винаги ми казваше, но така или иначе харчеше от общите пари и то много, а понякога и всички. Но пък ако аз и кажех, че ми трябват на мен, веднага даваше колкото има. Аз обичах точните сметки и цялата ситуация доста ме изнервяше, но тя просто си беше такава.