Следващата година мина сравнително спокойно. И много радостно, поне до едно време. Криси се дипломира и беше сред отличниците на випуска. Всичко беше идеално, докато не ми сервира, че е решил да запише магистратура в Германия, за да са заедно с Жани. Не бях съгласна и се скарахме. Бях му трила сол на главата за разни неща през годините, но никога не се бяхме карали истински. Той беше кротко дете, не създаваше проблеми и от много малък си говорех и си споделях с него като с възрастен човек. И винаги ме беше слушал за сериозни неща. До сега.

– Няма да ходиш в никаква Германия. Ще запишеш магистратура тук и ще останеш да работиш в Англия, защото тук мога да те уредя на хубава работа. Ако се върнеш с магистратура от друга страна, никой няма да те вземе на сериозно тук. Вече знаеш как мислят англичаните. Видя колко му е трудно на Зоран да пробие. Единствения ти коз ще е, че си завършил елитен университет с отличен успех. Само това. Затова ще завършиш тук. Жани ще изкара, ще дойде тук, ще ù намеря работа и на нея, после ще измислим нещо за жилище и ще си живеете лесно.

– Не искам да сме разделени още една година. А тя няма пари, за да се премести тук. И не искам да работя тук, в Германия ми харесва повече.

– Кристиане, ти въобще слушаш ли ме като говоря? Какво точно ще работиш в Германия? На някоя поточна линия за коли ли? Да не мислиш, че някой е послал червен килим за поредния инженер от най-бедната държава в Европа.

– Ще се оправя някак.

– Ще се оправиш?! Защо не се оправи досега тогава, като си толкова оправен? Защо чакаше аз да ти плащам всичко? Работил си точно 15 дни за три години следване. 15 дни!

– Щях да си работя през цялото време, ти каза, че е глупаво.

– Да, защото си мислех, че синът ми е отговорен човек. Затова исках да имаш време да учиш, да вземеш висока диплома и да си уредиш живота. Ако знаех, че ще захвърлиш всичко накрая, въобще нямаше да си давам труд да те вкарвам в този университет. Имаш ли представа какво ми коства да вадя парите, с които те издържам? Знаеш ли колко пари съм дала, само да се разхождаш всяка седмица до Германия и обратно? Или мислиш, че ги печатам тези пари? Или за теб няма значение. Ще звънна на мама, тя ще прати пари. А как ги вади мама, ами нейна си работа, да си се оправя.

– Казах ти да тегля кредит. Ти не се съгласяваш за нищо и само ме командваш и после все аз съм виновен. Ти ме накара да уча тук. Можех да си уча в Германия и да сме си заедно с Жани. Изкарах три години тук, за да си доволна ти. Сега ще направя каквото искам аз. А парите ще ти ги върна, спокойно.

Прииска ми се да е малък и да го ошамаросам здраво.

– Ще учиш тук, Кристиане. И без да ти слушам повече глезотиите. Иначе повече няма да ти дам една стотинка и наистина ще те накарам да ми върнеш тези, които пръснах за този университет. Сериозна съм.

– Ще уча в Германия. И ще ти върна парите, спокойно.

И ме заряза.

Карахме се в един хотелски апартамент в Англия и Борил беше в другата стая. Когато Кристиан си тръгна, аз влязох при него. Той ми погледна физиономията и стана да ми сипе едно малко от минибара.

– Не се ядосвай. Хората са го казали, малки деца – малки ядове. Големи деца – големи ядове.

– Идва ми да го убия!

– Няма да победиш, Алекс. По-добре отстъпи.

Погледнах го и той вдигна рамене:

– Няма мъж, който да избере майка си пред жена, по която си е загубил ума. Отстъпи. Той така или иначе ще замине за Германия. Разликата е само дали ще сте скарани или не.

Поклатих глава:

– Едно време, като я ядосвах, майка ми и все казваше, един ден като имаш деца и правят така, ще разбереш какво ми е било. Е, сега разбрах.

Послушах съвета на Борил и отстъпих. И се сдобих с още няколко дузини побелели косми по главата си. После се заех да търся връзки в Германия за бъдещата работа. Понякога си мисля, че ако човек си знае бъдещето, сам ще си изкопае гроба и ще легне в него.

Борил беше зает с някакви непрекъснати пътувания и заряза строежа на новата ни къща. Беше минало много време от онова гости, на което решихме да строим, но всичко се задвижи много късно. Причината беше в мен. Харесах си един парцел, но той се оказа проблемен. Имаше прекалено много наследници, пръснати по целия свят. Аз обаче се запецнах, че друг не искам и брокерката ни хукна да урежда нещата. Мина почти година и половина, докато сделката се финализира. След това Борил бързичко започна строежа. И сега той си вървеше, уж. Фирмата, която беше наел, строеше, но тъй като той въобще не се вясваше там, те караха всичко през пръсти и това беше ясно дори за лаик като мен. И аз потърсих док за помощ. С него бяхме станали приятели покрай сноуборда. Той наистина ме научи да карам и много се забавлявахме с него, жена му и още няколко човека.

– Трябва ми човек, който разбира от това, за да следи работата.

– Ще намерим. Нали не пречи, ако е малко по-болен от нас с тебе?

– Ако ще и на носилка да е, само да си разбира от работата и да ги натисне да работят добре.

И след два дни док ми прати един човек към 60-те. Човекът дойде, погледна какво са сътворили майсторите и се хвана за главата. И аз викнах шефа на фирмата. Ако съдех по погледа му, и той не се беше вясвал на строежа и това, което видя, не му хареса никак, но реши да ми замазва очите.

– Какъв е проблемът, Алекс? Сега, те нещата са на съвсем грубо, затова изглеждат така. Нали не мислиш, че ще ти оставим така колоните в хола, с кофража?

Работниците се подхилваха, шефът им беше ме взел за канарче.

– За това колко гладки ще ми направите колоните, не знам. Но виж, защо вътре я няма половината арматура ми е интересно.

– Сега, не знам кой ти ги разправя тези работи, но тук си има план и работим по него. Колкото е сметнал архитектът, толкова слагаме. То и не може иначе. Има си строителен надзор, минават, проверяват, една тел да е по-малко и ще ни спрат.

– То ако е една, добре. Но май доста повече ги няма. Сега както я връзвате плочата, и както вероятно ще я полеете без да я трамбовате, ако ви поканя на гости с тези момчета, ще тропнете ли едно здраво хорце върху нея? Или ще ви е страх, че ще паднете право в мазето.

– Виж сега, Алекс. Ако не ти харесва как работим, нека да ми се обади Борил и си дигам момчетата веднага. Имам толкова обекти, че не мога да сваря. Не исках да се хващам тука, ама викам приятели сме, как да откажа. Да не мислиш, че ще изкарам нещо от вас, аз такава цена му дадох, дето някой ако чуе, ще ми се смеят и децата.

– Кольо, ако тая къща беше за тебе, така ли щеше да ги оставиш да я строят?

– Ами как бе, Алекс. Това ти е начертал архитектът, това строим. Виж си плана, ако не му разбираш, аз ще ти го обясня и кажи кое не е така.

– Качеството.

– Щом така мислиш, казах ти. Кажи на Борил да ми се обади и аз си тръгвам. Тия момчета на моите си обекти щяха да са ми изкарали сума ти пари за това време. Тука си вадят само надниците. Един лев печалба нямам от вас, ако искаш ми вярвай. А за качеството, построил съм едни от най-скъпите затворени комплекси в София, за 4-ри звездни хотели по морето и по Банско да не говорим. Ако не строях добре, нямаше да живеят дипломати и министри в апартаментите ми. Е и сега имам двама митничари, искат вили на един язовир. Викам им, нямам хора. Ще чакаме, викат, като се освободиш, тогава. Ние искаме тебе, да знаем, че е хубаво направено.

– Да разбирам, че няма да оправите колоните и плочата?

– Какво да им оправяме, бе Алекс? Да сложим още арматура, щото на тебе ти се вижда малко? И после какво да кажа на надзора, не е по плана, щото собственичката искаше така? Не ми се обиждай, но не разбираш от тази работа. И този, който те съветва, и той разбира колкото тебе. Казаха ми, че някакъв дядо идвал да гледа. Сега, те старите си знаят един тертип, сега вече нещата се правят по друг начин. Борил ми е приятел, аз на него ако не направя хубаво, на кой.

– Накарай ги да оправят нещата, Кольо.

– А, не. Аз ти говоря човешки, ти си знаеш едно и също. Ще му се обадя на Борил и си дигам момчетата. Намерете си някой друг. Да ви вземе една камара пари и да ви прати 10 мангала, дето лопата не са виждали, тогава да видиш какво значи лошо строителство. Аз бях до тука.

Свих рамене и си тръгнах. Явно ме очакваше голям скандал с Борил.

Бях познала. Скъпият ми мъж беше толкова ядосан, че съм го изложила пред приятеля му, че започна с крещене по телефона още от вечерта. След като му затворих, защото ми омръзна да слушам как се бъркам където не ми е работата и съм голям експерт по всичко, сутринта дойде в офиса ми. Започна да беснее от вратата с рефрена от снощи. Аз седях и си мълчах. С времето бях установила, че това е най-добрата тактика. Ако не му отговаряш, репертоарът му бързо се изчерпваше. И сега стана така, крещя ми като ядосан хамалин десетина минути и млъкна. Почаках малко да видя дали просто си поема дъх или е свършил и когато разбрах, че е второто, възможно най-миролюбиво казах:

– Плочата ми се видя крива. Говорих си с един човек и той каза, че не е нормално и да викнем някой, който разбира, да ги погледне тия майстори. Обадих се на док и той ми прати един човек, цял живот е бил технически. Казах на Кольо това, което ми каза тоя човек. Нищо повече. Той каза, че е много опасно да останат така нещата, затова настоявах.

Борил си пое въздух и почна да се успокоява. Док случаен човек нямаше да ми препоръча, така че почна най-накрая да проумява, че наистина може да има проблем.

– Защо не ми каза?

– Теб все те няма, кога да ти кажа. Въобще не си ходил там. Нито пък Кольо.

– Къде е тоя човек? Викни го, да идем двамата.

– Добре.

После техническият ми разправяше какво станало. Обяснил на Борил каквото и на мен. Борил си сменил сурата, поискал от техния технически плановете и го нагръснал да каже, всичко както е написано ли е вложено и направено. Оня взел да мънка и Борил викнал Кольо. Скарали се и накрая Борил така се разбеснял, че изкъртил с ритници кофража на едната колона и налетял да бие Кольо с една дъска.

Вечерта се обади на мен:

– Ще му го изкарам през носа на това копеленце това крадене. Ще краде от мене. Не знаел какво става. Той иска ли да види колко са дълбоки два метра. Човекът каза, че с така направена плоча и при най-малкия трус е можело да се откъсне и да ни премаже както си спим. Ще ни убие за 5 лв. Ще лъже мене, дето аз го направих човек. Нямаше хляб да яде. Ходеше за по 20 лв цял ден да носи бетон с кофите. Аз го измъкнах, а той иска да ме утрепе. Главичката ще му смачкам. Всичко ще направят на ново и една стотинка няма да им дам. Човекът – ще му платим и ще седи там да ги гледа по цял ден. Едно пиронче да забравят и това копеленце ще го залея в някоя колона. Той игра си играе с мене.

Не знам какви му бяха отношенията с Кольо, но майсторите наистина развалиха целия кофраж и почнаха на ново. Човекът на док после ми каза, че толкова качествен строеж не бил виждал отдавна. На няколко пъти се засичахме с Кольо, сега ходеше често на строежа и той беше самата любезност. Зад гърба ми обаче разправял, че съм голяма кучка и много проклета. И командвам Борил. Когато ми го казаха, свих рамене:

– Че съм проклета и кучка, добре. Но това за командването по-добре да не го разправя, че къщата има още колони за заливане.

Борил влетява възмутен в офиса ми:

– Алекс, защо не прегледа отчетите?!

– Защото не сварих. Имах си моя работа.

– Помолих те за нещо елементарно. Толкова ли беше трудно да го свършиш?

– Елементарното ти нещо отнема половин ден и повече. Нямам време. Седни си на задника и си върши работата, вместо да се разхождаш по Гърция.

– Казах ти, че бях по важна работа и нямах никакво време. Затова те помолих най-човешки. Но на теб, разбира се, не ти пука.

– И какво толкова ù беше важно на работата? Не можеш да решиш колко кубика силикон да я накараш да си сложи ли?

Борил разперва ръце в примирителен жест.

– Стига с тия глупости, Алекс. Бях по работа. Имах среща с партньори. Не знам кой ти пусна мухата за това момиче, но няма нищо вярно. Наистина.

Да бе, ако не беше вярно и наистина е бил по работа, щеше да ми стъжни живота за отчета. Бил е с нея. Не ми харесваше тази работа. Малката прекалено го беше превъртяла.

– Погледни отчета, моля те. Аз тръгвам за София, че трябва да говоря с един. Ако пием по нещо и стане късно, ще остана да спя там. Нали ще прегледаш отчета?

– Добре де, ще го видя.

Тая работа нямаше да стане така, той вече направо си живееше с курвето.