Следващата година мина сравнително спокойно. И много радостно, поне до едно време. Криси се дипломира и беше сред отличниците на випуска. Всичко беше идеално, докато не ми сервира, че е решил да запише магистратура в Германия, за да са заедно с Жани. Не бях съгласна и се скарахме. Бях му трила сол на главата за разни неща през годините, но никога не се бяхме карали истински. Той беше кротко дете, не създаваше проблеми и от много малък си говорех и си споделях с него като с възрастен човек. И винаги ме беше слушал за сериозни неща. До сега.
– Няма да ходиш в никаква Германия. Ще запишеш магистратура тук и ще останеш да работиш в Англия, защото тук мога да те уредя на хубава работа. Ако се върнеш с магистратура от друга страна, никой няма да те вземе на сериозно тук. Вече знаеш как мислят англичаните. Видя колко му е трудно на Зоран да пробие. Единствения ти коз ще е, че си завършил елитен университет с отличен успех. Само това. Затова ще завършиш тук. Жани ще изкара, ще дойде тук, ще ù ...