Сутрин е. Тъмно е. Бебешки рев. Ставам. Вървя по инстинкт, толкова ми се спи. Бори суче. Заспивам. Отварям стреснато очи и си поемам успокоено дъх, жив е, не съм го задушила. Наял се е и заспива. Ставам и се опитвам да свърша нещо. Бори реве. Гушкаме се. Сменяме памперси. Млъква. Опитвам се да свърша още нещо. Бори реве. Гушкаме се. Суче. Сменяме памперси. Заспива. Мисля си, че правя нещо, не правя. Спя права. Бори реве. Гушкаме се. Разходка. Кафе с две „приятелки“ и те с бебета. Родителите им са бизнеспартньори на Алекс. Бори реве. Разходка в далечния край на кафето, главно за да се махна от кокошките на масата. Успокоява се и се връщаме.

– Купихме дизайнерси пелени, вие имате ли? И бодита от колекцията на... А на мен си взех...

Дрън, дрън, дрън, зазяпвам се в едно улично коте. Телефона ми звъни:

– Да, мамо?... На кафе сме с Юлка и Таня... Не, сутринта като...

Давам подробен двайсетминутен отчет какво се е случило от снощи, когато за последно сме се чули. Кокошките на масата ме гледат снизходително. Затварям телефона:

– А пък на една приятелка бебето и цялото избило в пъпки от чешмяната вода. Не ги разбирам такива хора, заради два лв за една туба минерална вода да си разболееш детето...

Получавам два стреснати погледа насреща си. И те къпят бебета си с чешмяна вода. Аз също впрочем. И нямам никаква приятелка с пъпчасало бебе, просто ми харесва да ги шашкам така. И двете са тъпи кифли. Не съм злобна, наистина са си такива.

– Аз ще тръгвам.

Не ми обръщат внимание, заети са да търсят пъпки по бебета си.

Прибираме се. Бори суче. Сменяме памперси. Приспиваме се... приспиваме се... приспиваме се... Кали се прибира много щастлива с новото си гадже. Ние с Бори се приспиваме... Не спи. Реве. Кали и гаджето и се натискат на дивана. Не казвам нищо, радвам им се. И той е на 17. Зубър с очила. Пише и домашните и и рецитира Робърт Бърнс. А аз го уча как да я сваля. Кали е много впечатлена:

– Той ме разбира наистина!

И той е впечатлен. Срещнал е „Жената“. Много са сладки. И искат да са насаме. Отстъпвам им спалнята. Бори продължава да си реве. Спи ми се. Много. Бори накрая се укротява. Шетам... Пералнята, сушилнята, миялната... Бори реве. Сучи. Кали са огладнели. Ще чакат, той е с предимство. Спи ми се. Бори реве. Кали се скриват пак в спалнята. Бори реве. Кристиан беше прав, трябваше да направя аборт... Толкова много ми се спи... Ужасна майка съм... Накрая Бори млъква. Дали всички майки са като мен, неспособни да се оправят с бебета си... Звъни се:

– Нося ти фрешче.

Бори реве пак.

– Ела, мойто момче. Ела, да видим кой се сърди...

Слагам масата. Готвя всеки ден. Заради него. Любовта на мъжа минавала през стомаха... В нашия случай се стараем любовта да си остане над кръста. Получава се, до третото уиски. Бори заспива веднага, той винаги успява да го приспи за разлика от мене. Може би наистина съм лоша и неспособна майка, не знам. Кали се показва от спалнята и минава като трактор покрай Борил, за да отиде до хладилника за сок. Сърдита е и не му говори. Не за това, че разкара Симеон, тя не подозира за участието му в това, а за друга история. Той се забавлява от настроенията и и понякога и ръмжи или и прави страшни физиономии. Тя не го отразява. Историята е стара, просто на Кали не и минава. Аз не им се бъркам, чакам да и мине. Тази история завърши за мен с едно усмихнато емотиконче на една салфетка на сутринта и една нощ в една вила под ярките звезди на Витоша. Да, точно така, първо беше сутринта и после нощта. Вече бях разбрала защо съм му толкова интересна, но... Донякъде той беше прав, той нямаше син, а аз мъж, но я имаше Алекс и затова... Нея нощ не се случи нищо, освен че си говорихме. Пътят към жената минавал през търпението на мъжа... Може и да беше вярно. В онази нощ видях човека зад лустрото, този с бандитския жаргон, мръсните вицове и чалгата на макс. Нея вечер беше истински, наистина истински. И за първи път откакто го познавах го харесах. Най-сладкото в лошите момчета е да видиш как заради тебе стават добри. Кристиан беше единственото „добро“ момче с което бях била досега и единствения задник. Но той е друга история. Една история за това как три месеца не мога да накарам един баща да дойде да види сина си въпреки всичките ми молби и ми вдига телефона само, за да ми каже:

– Казваш на мама, че се обаждам редовно, нали?

Искам да го питам какво да кажа на сина му, но него това не го интересува.

Кали изчезват на някъде, Борил пие, а на мен ми се спи. Но като го гледам как обръща чашите му нямам чак такова доверие, че да заспя докато е тук. Може би и на себе си нямам, знае ли човек. Дъвча ябълка и слушам историите му, спомени, случки от сега, каквото му дойде на ума. Бори спи удивително дълго време и аз си мисля колко много пропиляно време и аз да поспя е това. Телефона ми звъни:

– Да, мамо?... С чичо Бори сме вкъщи. Пералнята нещо прокапа и той я прави. - Борил ме гледа с влюбен пиянски поглед – Само че нещо съм се объркала и съм му написала другото кремче и той го е купил, може ли да мажа с него?

Не може, тя ще донесе правилното. Въздъхвам на ум, аз харесвам това, което му казах да купи...

– Добре, мамо... Ами нищо, Юлка купили някакви дизайнерски перящи пелени и...

Борил прави пиянски жест с насочен показалец към мен:

– И ни...

Едва сварвам да си сложа ръката на микрофона на телефона и му правя физиономия да мълчи, Алекс от сто километра го разпознава по гласа кога е пиян, а му е забранила да идва пил тука. Само да го чуе и веднага ще почне да му звъни да си тръгва или ще дойде да си го прибира, случвало се е. Той ми прави виновна физиономия и тихичко ми казва:

– И ние ще купим.

Правя му жест да мълчи и той ми кима.

– Да, мамо... Ами поразходихме се малко и...

Давам нова двайсетминутна сводка какво сме правили с Бори откакто е звъняла сутринта. Приключваме разговора и Борил ми се ухилва:

– Залагам петарка на банята.

Поглеждам го подозрително:

– Какво и е на банята? Сутринта я мих.

– Нищо, просто залагам на нея. Какви са другите залози?

Правя физиономия:

– Кали за хладилника, Данаил за дивана. Аз за антрето.

Той ми намига:

– Аз ще спечеля.

Въздъхвам и се надигам:

– Отивам пак да я мия.

Той ме хваща за ръката:

– Стига се впряга, тоя апартамент е излизан, Алекс просто си е такава. Има мъжко и така е свикнала, да му шета. Не се усеща, че те дразни, мисли че помага.

Според мен си мислеше, че съм повлекана и бебето ми ще умре от някоя зараза, ако тя не идва да ми чисти, но карай.

Накрая изпращам Борил да си допива на друго място и отивам да чистя банята. Не успявам, Бори реве. Бори суче. Бори реве, а на мен зверски ми се спи. Мръква. Алекс идва. Къпем Бори. Да, мамо. Разбира се, мамо. Така добре ли е, мамо? Вечеряме с нея. Здравословна храна. Не я понасям, но тя мисли че я обичам. Очакваше да я обичам, толкова ми я хвали... Прането от сушилнята е смотано в гардероба. Ако го види ще почне да го глади. Телефона и звъни през няколко минути, говори с хендсфри, въобще не го сваля от ухото си. Бори реве, гушкаме се. От залозите ни печели банката, Алекс чисти терасата и прекъсва някакъв разговор с оправданието, че е в трафика. После гушва Бори от мен и го успокоява. Това дете ме мрази, реве само при мен. Алекс си тръгва. Тъмно е. Бори заспива и аз заспивам, дори нямам сили да се съблека. Събуждам се, Бори реве. И аз се разревавам, толкова ми е трудно откакто се е родил... Суче. Заспива. Реве... И пак реве... И пак реве...

Сутрин е. Тъмно е. Бебешки рев. Ставам. Вървя по инстинкт, толкова ми се спи...