9.12.2017 г., 17:39 ч.

Виенско кафе 3/ 15 

  Проза » Повести и романи
1122 5 2
10 мин за четене

Криси се прибра след месец в България. Като разбрах за кой ще работи се усмихнах, поредната работа която Алекс му беше уредила. Познавах Иван, запознахме се още докато бях бременна. В шестия прокървих леко на работа, уплаших се и отидох на гинеколог веднага. Каза ми, че всичко е наред. Тръгнах към спирката, бях дошла с такси и мама ми звънна:

– Къде ходиш?

– Бях на гинеколог, получих болки и кървене, но каза че всичко е нормално. Случвало се.

– Изчакай ме, аз съм тука на близо. Стой там, ще те закарам.

След 2 минути една кола спря до мене.

– Светле?

Погледнах, беше непознат мъж и тогава видях Алекс да ми маха от другата седалка:

– Качвай се. Светле, това ни е много близък семеен приятел, запознайте се. Ванка, запознай се със снаха ми.

Мъжа се обърна и ми се усмихна:

– Иван, приятно ми е.

– Светла, и на мен.

Иван погледна мама:

– Накъде да карам?

Тя се завъртя към мене:

– Какво каза лекаря?

– Че всичко е наред, случвало се така, нямало нищо тревожно. Ще се връщам на работа. Ако не ви е на път, ще сляза някъде.

– Зарежи я работата, ходи ли ти се на ресторант?

– Ресторант?

– Да – обърна се към Иван – карай на Ханчето.

Той я изгледа:

– На Ханчето?

– Да, ще хапнем, може и да пием по едно, е който може да пие като мен. - Иван продължаваше да я гледа и тя му се усмихна – Карай, като ти казвам.

Ханчето беше крайпътно заведение в един краен квартал. Хубава голяма битова механа с камина и страхотна храна. Беше много приятен следобед. Не бях виждала Алекс наистина отпусната дотогава, него ден наистина се забавляваше, Иван също. Излизахме с Иван още няколко пъти, но вече по кафета в София, мама ни взимаше с Калина на разходки там. А когато влязох в деветия, тя замина някъде за седмица и остави Иван да ни наглежда. Човека съвестно идваше през ден от София, въпреки че му казвах, че няма нужда. Когато Бори се роди той дойде във вкъщи със жена си да видят бебето, доведе ги Алекс. Оказа се, че те не познават Криси. Излезе, че Иван и Алекс са се запознали едва тая година покрай бизнеса. Не знам какви интервюта си мислеше че минава Криси, за да получи тази работа, но според мен майка му просто беше помолила Иван да го вземе на работа. Не казах нищо на Криси, харесвах Алекс много, никога чужд човек не беше правил толкова много за мене. И това, че прибра Криси в България също беше заради мене. Отстрани изглеждаше, че те с Борил живеят много добре, но той не искаше Кристиан, въобще. Не му беше за парите, сега ги даваше за Бори без да казва нищо, даваше ги и за мене. Просто мразеше Криси, не знам защо и мисля, че не оставяше Алекс да го вземе да работи в тяхната компания.

 

Когато Бори стана на 6 месеца мама ми подари бейбифон. Погледнах я озадачено:

– Благодаря, но вече си имам.

Тя ми се усмихна:

– Този е за офиса ти. Аз съм зъл капиталист, 6 месеца майчинство ти стигат, почваш да работиш. Ставаш горд собственик на голяма обществена пералня. В петък ще дойдеш да оформим сделката. Таня ще ти помага с Бори, аз намерих една друга жена за Дари. Нося ти документите за сделката да ги видиш.

Даде ми една папка, започнах да чета и я зяпнах:

– Даваш ми да управлявам бизнес оценен на половин милион?!

Мама ми се усмихна пак:

– Да. Уредих ти изгоден кредит за 250 хил. и те финансирам с още толкова. Плащаш на банката и на мен и горницата си е за теб. Кредита към банката е за 5 години и аз си искам моите пари за толкова време. Сметнала съм ти вноските. И – тя ме погледна в очите – не може да се разпореждаш със собствеността без мое съгласие при никакви обстоятелства.

Кимнах. Зачетох се пак в папката и станах да си взема листи и калкулатора. Като приключих със сметките пак я зяпнах:

– При тази печалба, която е обявена няма как да връщам толкова пари. Ще фалирам още на петия месец. Трябва да разсрочим кредита поне за 10 години и ти да ми дадеш поне още две две години допълнително да ти се издължа, иначе по-добре да няма сделка.

– Не може да няма. Накарах да изхвърлят наемателя, за да я купим. Не може да се откажем от сделката, дала съм дума. Така че имаш 5 месеца да увеличиш печалбата толкова, че да стига за всичко. В момента работят с 60% от капацитета си, направи ги 90 или 100 и всичко е наред.

Изгледах я:

– Знаеш, че нямам никакъв опит и няма да мога да го направя. Искаш да видиш как фалирам бизнес за половин милион ли?

Тя поклати глава:

– Надявам се да не го фалираш, защото Борил ще ме обезглави, ако загубим толкова пари. Това е просто пералня, не ти трябва опит, трябват ти достатъчно хотели и болници, които да си перат прането при тебе. Това е. Вече познаваш много хора, почвай да прехвърляш кой се занимава с такива работи, правиш си списък и почваш да ги обработваш да ти станат клиенти.

– Искаш да се уча на бизнес за половин милион?!

Усмихна ми се:

– Мдаа, ще те пусна отвисоко, да видим можеш ли да летиш. И Светле, моля те не прецаквай нещата, защото Борил наистина ще ме убие.

Супер, вместо да си гледам бебето ми натриса бизнес при условия, които тя е определила и ако фалирам аз ще съм виновна. За първи път откакто я познавах и се ядосах наистина. Не я бях молила за това, нямах нищо против да работя, но не и собствен бизнес Бори докато е бебе. Прекалено добре виждах какво и коства това на нея. Не исках детето ми по цял ден да го гледа бавачка, както правеше тя с Дари. Не исках да пълзи в краката ми в офиса или вкъщи докато аз съм забита на компютъра. Да съм непрекъснато под напрежение и да работя нонстоп. Да си оставям детето болно на чужди хора, защото трябва да отида на поредната супер важна среща и да се обаждам от тоалетната на ресторанта да питам как е. Не исках да живея така. Въобще не исках.

Алекс май усети какво си мисля и погледа и се промени. Смятах да и откажа за фирмата, но като и видях физиономията размислих. Не исках и да се окажа с Бори и Калина на улицата без пукната стотинка. Не знаех как ще реагира, ако я ядосам. Изведнъж ме достраша, че мога да загубя всичко. Парите, осигуреното бъдеще на Бори, привилегиите да си част от богатите. Не бях стигнала чак дотук, за да ям пак хляб с маргарин и детето ми да порасне бедно. Погледнах я в очите:

– Няма да ги прецакам, ще се справя. Може ли да питам за съвети, ако не знам нещо?

– Разбира се и винаги може да ми оставяш Бори, когато искаш.

Беше се отпуснала пак и ми се усмихваше.

Когато си тръгна си гушнах Бори на спалнята. Откакто мама и татко бяха починали се чувствах сякаш непрекъснато съм в атака, а зад гърба ми настъпва заград отряд. Бях толкова изморена вече, безкрайно изморена. И се чувствах ужасяващо сама. Кали беше още дете, поглеждаше ме в очите и беше убедена, че аз мога да се справя с всичко. Само дето аз не можех. Непрекъснатите напъни да се харесам на Алекс, тънкия лед по който ходех с Борил, опитите ми да си върна Кристиан и страха, че няма да успея да се впиша в една среда, която ме плашеше до смърт, тревогите около болестта на Бори, всичко това... Понякога просто исках да легна и да не се събудя на сутринта. Нямах приятели, старите ми завиждаха, че сега имам пари, а новите ми познати ме гледаха с ирония и пренебрежение, Пепеляшка в света на богатите. Няма по-голяма отврат като държане от деца на новобогаташи. Поне тези, които аз бях срещала. Наистина ми беше писнало от всичко. Бях взимала разни неща да се отпусна, докато мама беше болна и след като почина. Не го правех често, просто когато всичко ми дойдеше наистина в повече. Кристиан вземаше кокаин и когато започнахме да ходим заедно научи и мен. Да си богат си има привилегии, и едната е че можеш да си купуваш качествени наркотици. И ти ги носят вкъщи. Вече живеех в баровски апартамент от сто квадрата, подарък от Алекс по случай прибирането на Кристиан в България. Той не поиска да живеем заедно, така че апартамента си остана за мен, но дилъра му го ползвахме и двамата. Вече не кърмех, след тежък грип преди месец се наложи да спра, така че нямах скрупули да разпусна с малко бяло, по-добре това отколкото да изпушех тотално.

Вечерта казах на Калина какво ми е казала Алекс и тя ми намигна:

– Не може ли просто да вземем парите и да офейкаме за Бразилия?

– Не, защото няма пари, освен ако не искаш да офейкаме с пералните.

– Колко ще са за нас, ако работиш на 90%?

– Не знам, не съм смятала.

Тя ме изгледа:

– Ами какво си смятала?

– Колко ще трябва да връщаме, за да не ме линчуват, че съм изгубила половин милион, това смятах.

– Ами сметни и колко ще спечелим де, да видим струва ли си.

Свих рамене и взех пак елката:

– Между 7 и 10 хил.

– Само толкова ли, че то е около 600 на месец. Не си струва, може да ги вадиш към оная фирма за счетоводството.

Погледнах я:

– Не говоря за годишна печалба, а за месечна. От 7 до 10 хиляди на месец.

Калина ме зяпна:

– Десет бона на месец?! Преди живеехме цяла година с по-малко. Марш да работиш. Аз ще гледам Бори.

– Ти се прибираш само да спиш, по цял ден скитосваш някъде, кога ще го гледаш?

Тя ми се ухили:

– За десет бона, няма да мръдна от вкъщи. Кога почваш?

Поклатих глава:

– Това не е работа на заплата, ще трябва сама да си измисля как да си ги изкарам тези пари и сама да си намеря клиентите. Не ме бива за това, така че е по-вероятно да губя по 20 бона, отколкото да вадя по 10.

Калина ми се усмихна:

– Ще се справиш, знам го.

Въздъхнах и нищо не казах, понякога наистина ми се искаше да си тегля куршума.

След два месеца вече бях убедена, че Алекс ще е тази, която ще ме гръмне. Не само не бях намерила нови клиенти, ами бях загубила и стари. И работници бяха напуснали, въобще опетлавах нещата с пълна сила и наистина не знаех какво да правя. Въобще не виждах откъде ще намеря парите да се разплатя следващия месец. Помолих Кристиан да ми помогне да намеря клиенти, сега с него бяхме на добрите, но той безкрайно незаинтересовано ми каза да я зарежа тая миризлива пералня и като искам да работя, да си намеря истинска работа. Като неговата. Теглих му една на ум и повече не го закачах. Пласирах си пералнята на де кой видя и една позната, дъщеря на някакви приятели на Алекс и Борил ми каза, че може да ме запознае с някакъв, който имал голям хотел. Отидохме на кафе, човека се появи с негов приятел, каза че се интересува и да се видим на другия ден да говорим конкретно. Беше следобеда и се уговорихме вечерта да отидем на клуб. Всички бяхме горе долу на едни години и компанията ми допадна. Излизах много рядко вечер, два, три пъти бяхме излизали с Кристиан и няколко пъти с Алекс и Борил на ресторанти. С новите си познати си изкарах супер в клуба, не бях се чувствала толкова добре от много време. И започнахме да излизаме четиримата много често. С Пламен, така се казваше хотелиера, бизнеса не можахме да го оправим, но с купоните се справяхме добре. Бори беше станал на осем месеца, приспивах го, Кали оставаше да го гледа и аз отивах да купонясвам. Не стоях много, към един, два се прибирах, притеснявах се за Бори. С Кали си разпределихме дните кой кога ще излиза и аз си прекарвах супер, докато не започнахме да се засичаме с Кристиан и той ми направи луд скандал.

© Elder Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??