Решихме Криси да замине за Швейцария и на място да види какво може да направи.

Аз се прибрах и Борислав стана като ме чу да влизам.

– Защо не спиш? - минаваше 12 вечерта.

– Намерихте ли я?

– Не още.

Гледах го, беше станал на 14 и вече беше 1.80 висок. Дядо му се шегуваше, че ще стане по-дълъг и от него и май си беше вярно. Влязох в спалнята и той дойде след мен и седна на пейката пред леглото:

– Мисля, че Сани знае къде е.

Седнах до него:

– Защо, каза ли ти нещо?

Бори ме погледна:

– Да не се притеснявам, че всичко ще е наред. И че няма смисъл и вие да се притеснявате. Почнах да я разпитвам, но се нацупи и накрая беше готова да се разреве. Мисля, че кака и се е обадила и е казала да не казва. Щях да ти кажа по телефона, но не исках татко да чуе и да се прибере и да и се развика.

Сложих ръка на коляното му:

– Добре си направил. Тя спи ли?

– Не знам, последния път като се опитах да вляза в стаята и ме замери с триъгълник. Някой път наистина ще я набия.

Усмихнах се:

– Недей, тя е малката ти сестричка и те обича.

Бори направи физиономия:

– Знам, ама е голяма лигла. И сега защо се прави на интересна? Вижда колко се притеснявате с дядо.

Потупах го по ръката:

– Ще каже. Лягай си, утре трябва да ставаш за училище.

– Ще ми кажеш ли ако каже?

– Веднага. Ако си заспал ще те събудя.

Той си легна и аз отидох до стаята на Сани на пръсти. Отворих вратата и се наведох над леглото и:

– Не симулирай, хванах те.

Преструваше се че спи, много обичаше да прави така, но аз я разпознавах по дишането. Тя ме погледна първо с едно око, после отвори и другото и ми се усмихна невинно:

– Спях, ти ме събуди. Къде беше досега?

– Не лъжи, беше будна. Бях у дядо ти. Направи ми място.

Легнах до нея и подхванах разпита отдалече. Отне ми сума ти време да и изкопча какво знае. Детенцето ми беше взело името на баба си и ината и. Накрая все пак успях и звъннах едновременно на Борил и Криси. И двамата вдигнаха още на първото позвъняване. Криси още не беше излетял, беше на летището.

– Избягала е. Обадила се е на Сани два пъти днес. Сутринта и следобед. Утре ще лети от Франция за тук.

Борил ме зяпна:

– Какво прави във Франция?

– Не знам, явно не искала да лети от Швейцария.

– Как си е купила билет?

Кристиан въздъхна:

– С кредитната карта на някой от нас. Ще се обадя на детективите да проследят полетите.

Един от частните детективи доведе Дари на другия ден следобед. С Криси и Борил чакахме на летището и Борил погледна тъжно Дари:

– Що за глупости правиш? Като искаше да се прибереш защо не ми каза.

Тя го изгледа вбесена:

– Закарал си курва в леглото на мама! Мразя те! Ти трябваше да умреш, не тя!

Борил я зяпна:

– Какви ги говориш?! Кой ти каза такова нещо? С никаква жена не съм бил.

Дари се наежи насреща му:

– Ти си мръсен лъжец! Лъжеше мама, сега лъжеш мен! Видях те. Хилехте се и се натискахте. В къщата на мама. В леглото и! Как може да си такъв боклук?! Искам да умреш!

С Криси се спогледахме и аз сложих ръка на рамото на Дари:

– Кой ти ги каза тези неща?

Тя ме погледна в очите:

– Никой. Видях го на камерите. Притеснявах се, че пак ще започне да пие. Затова не исках да заминавам от България. - тя се обърна към баща си – По-добре да беше пукнал. Наистина искам да умреш...

Криси я прегърна:

– Ела, не си струва да се занимаваш с него.

Те тръгнаха към колата и Борил ме погледна измъчено:

– Не можех да съм сам, Светле. Алекс много ми липсваше. Просто не можех да се прибирам сам в оная къща всяка вечер.

Въздъхнах:

– Прибери се, Бори. Дари ще остане в нас. Дай и време да и мине.

Той помълча и кимна, после ме хвана за ръката:

– Не оставяй Кристиан да я настрои срещу мен. Моля те!

– Няма. Прибирай се. Ще ти се обаждам да ти казвам как е.

Сутринта отидох да събудя Борислав и той седна в леглото:

– Аз видях, че при дядо има жена още преди два месеца. Трябваше да ти кажа.

Седнах на ръба на леглото до него:

– Кога я видя?

– Като бях у тях. Тя дойде и той не я пусна да влезе. После ми каза, че е било по работа. Не беше.

Погледнах детето си, по-добре да не питах какво е видял. Боже, и аз исках да го убия Борил.

– Не казвай на баща си и Дари за това.

– Няма. Обаче...

– Какво?

Бори се почуди и после направи физиономия:

– Тя не беше възрастна. На около 20 мисля. Той нали няма да стане като онези изперкали богаташи, които се женят за 20 годишни и всички им се смеят?

Сложих ръка на рамото му:

– Не. Просто му е тежко в момента и прави глупости. Ще му мине.

– Той ми се обади да отида днес. Ще ме закараш ли след училище?

– Да, но не казвай на баща си. Ще вика.

Отидох да събудя и Дари, трябваше да решим какво ще правим с училището, предстояха и изпити, които тя явно нямаше да вземе. Тя не беше споменала, че баща и е бил с младо момиче, явно Борил здраво го беше ударил през просото.

Вечерта Сани се закачаше с мен и по едно време ме прегърна през кръста, а аз я погалих по главата. И видях Дари да ни гледа. Познавах този поглед. Разтърсваща мъка защото твоята майка вече никога няма да те прегърне така. Защото си я загубил завинаги. Прегърнах и нея:

– Коя от вас ме обича повече и ще каже на любимия ми мъж, че му е загубила билетите за волейбола?

Дари ме изгледа:

– Изгубила си билетите на батко?

– Не, смених ги за галата по фигурно пързаляне.

Александра поклати глава:

– Боже, мамо. Той ще те убие.

Аз им се усмихнах мило:

– Не, ще убие някоя от вас, защото ще кажете, че вие сте ги загубили. Иначе няма да ви взема на галата.

– Како... - Сани гледаше умолително Дари.

Тя направи отрицателен жест:

– Не! Последния път когато го ядосах, мама ми прибра заради него телефона за цяла седмица и се разхождах с някаква антика. Сега той сигурно ще ме заключи в мазето.

Аз погледнах Сани:

– Местата са на централната трибуна...

Тя въздъхна многострадално:

– Добре, от мен да мине. Ама сте ми длъжници.

Кристиан се прибра с Борислав крещейки му. Видял го с Борил и както после ми каза Бори, буквално го завлачил по улицата и за малко да се сбият с Борил. Хванах Кристиан за ръката:

– Стига вече! Бори, отивай си в стаята.

Кристиан се дръпна ядосано от мен:

– Престани да му викаш така, казва се Борислав. Борислав, разбра ли!

Бори изгледа баща си, после мен и тръгна към стаята си. Бутнах Кристиан в кухнята и затворих вратата:

– Не си го изкарвай на детето! Като искаш да крещиш на някого, крещи на мене. Аз го заведох при Борил.

Криси дръпна един от столовете около трапезната маса и уморено седна:

– Казах ти, че не искам да ходи при тоя боклук. Какво искаш, да го научи да се друса и да спи с курви ли? Това ли искаш, Светле?

Седнах на другия стол и го прегърнах през раменете:

– Стига, Криси, това са глупости и го знаеш. На двамата им харесва да са заедно, какво лошо има в това? Ти не предпочиташе ли да си с дядо си, вместо баща си? Бащите се карат, дядовците не.

Кристиан ме погледна в очите:

– Борил не му е дядо. Никакъв не му е.

Свалих си ръката от рамото му:

– Не, само е единствения мъж, който е с него от първия ден на раждането му. И единствения, който никога не го е наранявал.

Кристиан заби пръст в гърдите ми:

– Забранявам ти повече да го водиш при Борил, Сани също. Не се шегувам, Светле. Наистина съм сериозен. Повече не искам да се виждат. Искам Борил вън от живота ни, не ми пука за скапаните пари. Мога да си храня децата и сам.

Изправих се:

– Не може да ми забраниш да правя нещо, което прави децата ми щастливи. Просто не можеш. Борил им е дядо и те го обичат, той също ги обича. Няма децата ни да страдат, само защото ти не харесваш Борил. Поне един път постави интереса на децата си пред собствените си желания. Борил има пет внука и се грижи най-много за нашите деца. Деца, които не са му никакви. Колко хора биха постъпили така на негово място, а? Ти би ли го направил, не мисля. Той е добър човек. Много по-добър от нас с тебе. Може да не искаш да си го признаеш, но е така.

Кристиан поклати глава:

– Той наранява всички, които го обичат. Цял живот нараняваше мама, сега нарани Дари, искаш ли да видиш как един ден ще постъпи така и с Борислав и Сани? Това ли искаш? Толкова ли са важни парите за теб, че си готова да жертваш децата си, за да не ги загубиш?

Отстъпих крачка назад от него:

– Знаеш ли, Криси, понякога наистина се чудя как да не си взел нищо от майка си. Ако някой не го е грижа за децата му това си ти и си го доказвал десетки пъти. Правиш го и в момента.

Обърнах се и излязох без да го изчакам да ми отговори. Ако останех накрая щяхме да започнем да си крещим, а не исках децата да ни слушат, бяха слушали достатъчно скандали през годините.

На другия ден преди работа минах през Борил, не се обадих, сутрин обикновено си беше вкъщи. Отдавна всички живеехме в София. Когато Борил се беше преместил при мама в София и построи нова огромна къща. Мисля, че по-точното определение беше имение. Говореше се, че тяхната и нашата са едни от най-скъпите къщи в България. Не знам дали беше така, но със сигурност и двете бяха уникални. Борил не искаше да живее в България, но мама казваше, че само тук се чувства щастлива и мисля, че тази къща беше неговия начин да и се извини за някои неща. Не му се беше получило много, тя не искаше къщата.

Той ме чакаше на входната врата на къщата по анцунг и бос, охраната на входа му се беше обадила. Погледнах голите му гърди, беше надянал горницата на анцуга на голо:

– Прекъсвам ли нещо?

Борил ми направи виновна физиономия:

– Ами...

Зяпнах го:

– Бори!

Намигна ми:

– Ела да ви запозная.

– Не!

Погледна ме изненадано:

– Защо?

Махнах ядосано с ръка:

– Защото всичко си има граници, Бориле. Довел си я пак тук след всичко, което стана?! Ти нормален ли си? Пука ли ти въобще за Дари?! Боже, направо...

Махнах пак с ръка, завъртях се и си тръгнах.

– Светле...

Не се обърнах. Той ме настигна и си сложи ръката на рамото ми:

– Светле...

Бутнах му ръката и обърнах глава към него:

– Мислех, че те познавам, Бори. Наистина го мислех. Сгрешила съм... Ти си като всички мъже, не ти пука нито за децата ти, нито за мен, нито за никого, стига на теб да ти е добре. Била съм сляпа през всичките тези години.

Той си сложи пак ръката на рамото ми:

– Стига, Светле. Не е нищо сериозно...

Дръпнах се от него:

– Още по-зле.

Качих се в колата си и тръгнах с мръсна газ. Погледнах в огледалото за обратно виждане, продължаваше да стои на алеята и да гледа след мен. Беше края на зимата, призори беше валяло, а той стоеше бос на мокрите плочки. Изпсувах грозно, включих на задна и потеглих пак към него. Ако изстинеше счупвания му крак щеше да се вкове и да го свали на легло за дни наред. Трябваше да му кажа да се прибира. Стигнах до средата на алеята и го видях как се обръща и поглежда към прозорците на къщата зад гърба си. Там беше спалнята им с Алекс. Ударих спирачка толкова рязко, че колана ме закова на седалката. Включих на първа и си тръгнах. Майната му, да се вковаваше, пак беше закарал момичето в леглото на Алекс. Боже, как можеше на 65 още да е с акъла на 14 годишен... Наистина исках да го убия. Като се замислех, най-добре беше крака наистина да го заболи и да се трупясаше в леглото, така поне нямаше да може да прави бели. Звук от клаксон ме върна на пътя, явно бях засякла някакъв и той се беше изравнил да ми се звери. Показах му среден пръст и спрях да му обръщам внимание. Колата му струваше колкото едната ми гума, така че да го духаше.

Борил се опита да ми се обади около стотина пъти следващите дни, но аз не му вдигах. На третия ден Борислав ми позвъни от училище:

– Дядо дойде да ме види, лети след няколко часа за Англия при кака Галя и после на някакъв курорт, не му запомних името. Каза да му звъннеш.

Не му позвъних, нито му вдигнах, когато той ми звънеше. Време му беше да порасне.