1.12.2017 г., 8:57 ч.

Виенско кафе 3/ 9 

  Проза » Повести и романи
957 5 4
5 мин за четене
След месец Калина се върна с татуировка на рамото и аз зяпнах като я видях, беше с потник, започваше лятото:
– Кали! Забраних ти да си правиш!
Тя се стовари на дивана:
– Престани да ме командваш, не си ми майка! На 17 съм, да не е свършил света като съм си направила татуировка?
Въздъхнах:
– Не е само татуировката, Кали. Бягаш от училище, не учиш, прибираш се в три посреднощ пияна. Никога не си правила такива неща. Това момче ще те забърка в неприятности. Мислиш ли, че мама и татко щяха да те оставят да се държиш така, ако бяха живи?
Калина ме погледна в очите:
– А за теб какво щяха да кажат, ако знаеха че роди дете само, за да се докопаш до парите на един изрод?
– Нищо, защото не съм направила това.
Тя ми намигна:
– Тогава защо спря да пушиш още преди да знаеш, че си бременна?
– Защото отказах цигарите. Откъде е това яке? - носеше в ръка много скъпо мотористко яке. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Elder Всички права запазени

Предложения
: ??:??