В крайна сметка, след като Борил се убеди, че няма да се съберем отново, ме притисна и си взе бизнеса. С печалбата от последната година и малко други спестени пари бях купила два офиса. Не носеха много пари, но си бяха добра инвестиция. Бяхме при нотариуса, да прехвърлям фирмите на хора на Борил и когато приключихме с документите за тях, той ми бутна договор, че продавам и офисите.
– Няма да стане, те са си мои!
Борил погледна към другите:
– Ще излезете ли за малко?
Те се изнизаха послушно, начело с нотариуса.
– Не си спомням да имаше нещо твое, когато дойде при мен, Александра. Щом искаш да си ходиш, както дойде, така ще си отидеш, казах ти го. Благодари се, че не си търся и парите, които похарчи през годините. Ще подпишеш ли по лесния начин?
Погледах го и накрая тракнах по един подпис. Нотариуса щеше да преживее факта, че не е пред него.
– Вече може ли да си тръгвам? Или си приготвил и някоя запис на заповед?
Той седна на ръба на бюрото срещу стола ми и ме погледна:
– Какво ти става, ...