1.10.2016 г., 10:10 ч.

Виенско кафе - 7 

  Проза » Повести и романи
1313 1 1
18 мин за четене
Заспивам дълго след разговора и се събуждам след около час. Часовника ми показва 5 сутринта. Към 5 и половина вече не издържам, трябва да се махна от това легло. Криси спи дълбоко и аз се обличам много внимателно, за да не го събудя. Вечерта домакинята предвидливо ми е показала къде стоят кафето и чая и сега срам, не срам смятам да се възползвам от гостоприемството и. Апартамента явно е търпял някакви трансформации и от едно голямо помещение са оформени две преходни стаи, вътрешна спалня, където спим с Криси и неголям хол. Има и самостоятелна баня, в която обаче се влиза от хола. Отварям внимателно вратата към хола и виждам Борил да спи свит на кравай. Завивката му е паднала на земята и явно му е студено. Навеждам се да я вдигна и една ръка ме хваща през крака.
– Ела тук... - опитва се да ме придърпа към дивана.
Обръщам се и го поглеждам възмутено:
– Детето...
– Той спи. Ела тук – той прави опит да ме събори върху себе си.
Первам го лекичко по бузата:
– Престани.
Дръпвам се от него и т ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Elder Всички права запазени

Предложения
: ??:??