“Аз не вярвам, че блудния син се завръща с едничката мисъл –
от дълбокия майчин скрин бащините пари да бастиса.
Не, но завръща се той, както тъмния вълк се завръща –
да изяде една гора бой, но да е в родната къща...”
(Валери Станков, варненски поет)
“Отвъд, обаче, гъстата и отровна мъгла на дебилността има една Цитадела, наречена Православие. Това е последният замък на истинските чудеса.”
(Росица Ангелова, „Последната крепост”)
София, 2003 – една ужасна зима
За пръв път през живота си видях такова нещо – сняг, който стои на купчини по цели месеци и сух сковаващ мраз. Вървим с приятел (също варненец) от спирката към квартирата, а той - лилав от студ, стене, тракайки със зъби:
- Усещам как жизнените ми искри угасват!
- Майната им на жизнените ти искри – казвам – Я по-добре измисли как да си купя цигари... Ха! Искаш ли да ти продам ръкавиците си??
- Добре! – съвзема се бързо, защото отдавна копнее за ръкавици като моите (велосипедни, отгоре машинно плетени, на дланите кожени, с отрязани п ...