Виктория
С Оня горе съм в сложни взаимоотношения. Аз не го зачитам, а той мене изобщо. Даже няма нужда и от доказателства. Ако ме броеше за човек, щеше ли да ме остави в лапите на Злобаря? Пет пъти ме къса злорадото куче, без капка угризение. Е, известна вина имах и аз, но пък такава злопаметност е направо нечовешка. Ретроспективно, преди януарската във втори курс, докато събирах подписи за заверка, влязох в една стая с двама души и за съжаление съм тръгнал към погрешния. Адски конфуз. Оня веднага загря, че не съм стъпвал на лекции. И що пък да стъпвам. Бях се уговорил с една читанка, да ми пише с индиго срещу скромно възнаграждение. Много новаторско. Трябваше да го патентовам. Излязох на бегом, но оня явно ми е запечатал фейса форевър. Що ли ми трябваше да се пъхам там. Знаех как се сваля подпис с прясно сварено яйце, ама на, и аз да съм редовен. Януарската я прескочих, щото беше очевидно че споменът е пресен и нямам шанс, а пък се и надявах, че до напролет ще ме е забравил. Но то сло ...