ВИНАГИ ОСТАВА ПО НЕЩО
Виждам, че си отровила съкровените си мечти. Огромните им тела вонят пред вратата. Не им позволи да избягат, подкупи най-малката от тях, обещавайки ù да оглави списъка.Отне им дори литургията и последната опрощаваща молитва. Егото ти се е скрило в мазето и се налива със силни страхове. Във вените му отдавна тече само чуждата оценка. Ако отнемеш живота му, ще го направиш мъченик.
Казах ти, че душата ти ще повърне първо вярата. Безсънието настървено души около спалнята ти, в очакване да затвориш очи. А ти магнетично си вперила погледа си в прошката, най-вярната ти приятелка. Лежи до теб и бърше сълзите ти - какво друго би ù поверила?
Остана ти само сънят, че някога всичко е имало смисъл. Остана ти утрото, в което ще се родиш като господарката на болката.