30.08.2011 г., 13:17 ч.

Виртуална любов 

  Проза » Еротична
2478 0 3
5 мин за четене

                                            Виртуална любов

                                                       

                                                                                                          На  З.А

 

 

         Не се познавахме. Никога не бях чувал за нея. За виждане не можеше да става и дума. В сайта прочетох няколко нейни разказа. Бяха силно еротични. В профила си пишеше, че е на 17. Не повярвах. На тази възраст едва ли може така силно да е развито еротичното чуство. А при нея, то проникваше във  всяка моя клетка докато четях поредния разказ. Те не бяха много, бяха къси разкази, пропити с много фино сладострастие. Написано пестеливо, но с дълбоко еротично наслаждение. Навярно пишейки се възбуждаше сама. Може би и затова тази възбуда се предаваше и на читателя. Заинтригува ме и реших да се свържа с авторката. Написах си Скайп адреса и зачаках. Малка беше вероятноста да се обади. Навярно възрастта ми щеше да я смути, както мен ме смущаваше нейната. Можеше да ми е внучка. Но аз съм стар сладострасник и рискувах. Беше ми любопитно да поговоря с нея. Бяха минали доста месеци и аз бях забравил за поканата. Въобще не се надявах. Но една вечер тя се появи във виртуалното пространство. Лампичката на екрана ми светна в зелено. Тя беше на линия. Звъннах без да включвам камерата. След третия сигнал тя се обади и на екрана ми затрептя найното усмихнато лице. Разменихме протоколните поздрави и благодарности. Гласът ú звучеше приятелски и непринуден, докато аз бях доста скован. Беше с дълги кестеняви коси, които падаха по голите й рамена. Беше лято, даже в този късен час на нощта беше задушно. Под косите й прозираше бяла тениска. Очертаваше се доста голям бюст, личеше от извивката на тениската в долната част на монитора.

-      Няма ли да включиш камерата, ме попита тя с  хитра усмивка.

-      Не знам, трябва ли? - казах аз, силно смутен и притеснен да ú покажа лицето си. Страх ме беше да не я отблъсна. Исках контактът ни да продължи.

-      Трябва да сме наистина заедно. Не се притеснявай, знам че не си млад. За мен това няма значение. Няма да се омъжвам за тебе - каза тя превивайки се от смях.

-      Включи камерата - почти ми заповяда момичето. Включих и образът ми се появи на екрана ú.

-      Здравей Тони - каза тя, махайки ми енергично с нежната си ръчичка. Махнах и аз. Все още се притеснявах. Колко по-лесно е да си невидим и анонимен.

-      Харесваш ли разказите ми - попита това малко дяволче, което знаеше как да възбужда мъже и жени, млади и стари с еротичните си писания

-      Харесвам ги много, затова исках да се свържа с теб. От коментарите ти разбирам, че и ти харесваш моите.

-      Да, така е. Те ме накараха и аз да пропиша на такива теми. Преди това пишех само стихове. Еротиката ми допада, макар че нямам твоя житейски опит - каза момичето и отново се затресе от непринуден звънлив смях.

-      Много си хубава, не очаквах да си толкова млада. Мислех, че си по-възрастна, макар в профила ти пише 17.

-      Както виждаш, не лъжа. Скоро ги навърших. Радвам се, че и ти не си излъгал. Във виртуалното пространство годините нямат значение.

-      Кажи ми, твоите разкази, изживяла ли си ги в  действителност или са плод на творческата ти фантазия?

-      Очаквах този въпрос и съм готова с отговора. Да голяма част съм изживяла и то съвсем скоро. Ти ме подтикна към това. Не можеш да си представиш как ми действат твоите разкази. По цели нощи не спях, въртях се в леглото, ставах препрочитах някои пасажи и пак си лягах. Ръцете ми намираха сами пътя на удоволетворението за да мога да заспя. Смутен ли си от моята откровеност?

-      Не съм смутен, може би изненадан. Но и твоите разкази ме възбуждат, трябва да си призная и на мен не ми е лесно като ги чета. Даже сега, чатейки чувствам напрежението да се надига.

-      Напрежението ли? - смее се  хитричко Тя.

-      Престани, остави на спокойствие стария човек, имай милост.

-      Защо? Не ти ли е приятно да чатим, гледайки се?

-      Приятно е, но е опасно. След малко може да ми стане много горещо.

-      На мен и сега ми е горещо. Заврях в тази тениска, каза тя и с един замах тениската беше на пода.

Пред очите ми светът се завъртя, гърдите й фокусирани в центъра на екрана, представляваха два  плътни и твърди конуса със заоблени страни, увенчани с две  розови пъпки, настръхнали и твърди. Светлината на екрана ги правеше нереални живи същества, които мърдаха нагоре надолу при всяко вдишване. Стояха пред очите ми като живи и едвам се сдържах да не протегна ръка за да ги стисна в шепите си. Бях толкова възбуден, че не виждах буквите на киборда. А и ръката ми беше отишла към  мястото на събитието. Тя мълчеше и се усмихваше дяволито.

Явно съзнаваше какво е положението при мен и реши да задълбочи играта. Вкара показалеца в устата си, раздвижи го напред назад и с мокрото пръстче започна да гали зърната на твърдите си гърди. Движенията ú бяха бавни, плавни и пръстчето чертаеше кръгове, които ставаха все по-малки и по-малки, докато достигнат върха на айсберга. С всяко следвашо кръгче възбудата ми растеше неимоверно, целият треперех. В мен вибрираше всяка клетка, сякаш се бях превърнал в огромен вибратор. В този момент неволно изстенах и се успокоих.

-      Радвам се, че свърши, каза тя и ми изпрати въздушна целувка. Спокоен  ли се сега?

      Тя свали камерата, сложи я на коленете си и на екрана се появи ръката покрила пубиса и като с два пръста - показалец и среден, галеше малката розова пъпка с  движения, подобни на движенията на другата ръка, която все още масажираше гърдите. Лицето ú беше придобило съсредоточен израз, сякаш решаваше трудна задача, изискваща пълна концентрация.

- Свали камерата и ми го покажи. Искам да го видя! Искам го, разбираш ли! Беше заповед,  която  не търпеше отказ. Изпълних желанието й, и аз го желаех силно, имах нужда от нейния поглед върху себе си. Ръцете ни се движеха в абсолютен синхрон, скороста растеше, натиска ставаше по-силен, възбудата ни също растеше с всяка изминала минута, докато от две гърла едновременно изскочиха два силни вика, които се сляха в едно в тази знойна лятна нощ. Камерите угаснаха и екрана почерня, като небето навън. Само звезди трептяха на него, както споменът от току-що преживяното трептеше все още в мен.

© Крикор Асланян Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??