Caput III
(глава трета, част първа)
"Грешни решения"
Нямаше нищо останало тук.
Само мрак и пусто пространство. Нямаше за какво да се задържа – не можех нито да се предам, нито имах волята да продължа, нито притежавах нужното желание да се боря, защото нямаше за какво. Наказанието ме държеше на Земята, а животите що изживях през вековете бяха поддържани от неволята. Всяко мое прераждане до сега, завършваше по един и същи начин: ужасна, мъчителна смърт, независимо коя година и на кое кътче от Земята се намирах. С две думи: безсмислено съществуване.
Пустотата се бе разпространила. Намирах се в Небитието, но не онова Небитие, което си представяш, човеко, а друго, съвсем различно. Това "място" бе запазено само за печални души като мен. На това вакантно място душата ми спеше докато не дойдеше време да бъде изпратена в ново човешко тяло. До тогава, жалката ми душа стоеше окована в клетка като див звяр, който бе приспан за известно време. Толкова привикнах с тишината, че накрая тя се превърна ...