- Къде ще спим, приятелю? - запита Югото бившия ефрейтор. - Раната ми не е още напълно зараснала и се опасявам, че ще я разлютя, ако остана на открито.
- Един приятел намерил чудесно местенце в студентските общежития в Дефенс. Ще му отидем на гости.
- Ще ни приеме ли? - усъмни се Югото.
- Да се надяваме. Веднъж се видях с него в едно сръбско кафене, недалеч от Бастилията. Видя ми се приятно момче.
- Всички са приятели, когато разговаряш с тях. Само да чуят, че ти трябва услуга и веднага се свиват като миди в черупките си.
- Взех му телефона от един познат. Хайде да му се обадим.
- Има телефон на ъгъла на улицата, до зеленчуковия магазин.
Двамата югославяни закрачиха бавно по улицата. Югото се опита да раздвижи раненото си рамо и лицето му се разкриви от болка.
- Не движи болното си рамо - посъветва го Борето. - Остави го да почива.
- Имаш ли някакви дребни?
- Не. Изхарчих всичко до стотинка - гласът на Борето беше гузен. Той наведе виновно глава. - Съжалявам.
- 2000? - Югото забрави за ...