Отражението ù. Много исках да го запечатам. Замислих се с какви настройки трябва да подходя. Лентовият ми апарат имаше своите особености (например неработещ светломер) и шансовете за добър образ бяха ниски.
... бавен затвор, да, определено по-бавен... но с това тракане и друсане на влака... да...
Виждах отражението ù в стъклото пред мен. Бях се облегнала с гръб към прозореца и беше достатъчно само да погледна надясно и да я видя реалния ù образ, но предпочитах тези размътени очертания. Облечена в бяла блуза, в съчетание с бяла коса и дълга малко под коленете тъмна, разкроена и свободно падаща пола. Това ù придаваше едно леко картинно излъчване. Някак мило изглеждаше жестът ù – протегнала ръце нагоре, защото беше възрастна и годините ù я бяха смалили, за да достигне отворения прозорец и типично по детски надничаше, едвам виждаща над ръба на прозореца. Само дето всъщност нямаше нищо от детското очарование и радост. Ако човек се вгледа в застиналата ù стойка (непривична за едно дете), заб ...