kopele (Ирен Попова)
100 512
15.07.2010 г., 9:46 ч.

Влакове 

  Проза
774 0 4

Безплатно. Имам нова отрова. Силна, замайваща, вредна. И до болка красиво мастиленосиня. Изгубвам се в недописани изречения вътре в мен. Не си ми муза, но ми се иска, ако ми позволиш, да те докосна, само за малко. За толкова кратко, че да мога единствено да усетя как дъха ти и безразсъдството ми се сливат и ме карат да бъда щастлива. Защото, знаеш ли, стихията, огънят, те са краткотрайни.
Хората са като влаковете. През целия си живот пътуват по своите релси и много рядко, само понякога се разминават с друг влак или вървят успоредно до него. Но винаги единият задминава другия и се изгубва в далечината. Или просто посоката е различна. Влаковете са много самотни. И хората... Красиво е. Когато дори за секунда се докоснем.

© Ирен Попова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??