Бе началото на април. Времето тъкмо се затопляше и природата се пробуждаше. Дърветата се обагряха в зелено, цветята започваха да се усмихват с красивите си цетове, слънцето започна да блести по ярко, а небето стана кристално синьо.
Тя бягаше по дългия и просторен коридор, като чистият ù смях достигаше до всяко ъгълче. Златната ù коса се вееше свободно, сякаш е класове пшеница подухвани от лек ветрец. Очите ù бяха изгарящи - пъстри, цвят на разтопен топал. Милиони емоции се преплитаха в тях, най- вече вълнение. Щом мина покрай единия от слънчевите прозорци, лъчите осветиха лицето ù. Ясни черти, високи скули, мъничко носле и голяма, чаровна усмивка. Струва ви се невъзможно съществуването на такова момиче? Името ù бе Нина Тодорова- ученичка с големи амбиции. Точно в момента бързаше към концертната зала.
- Нина, почакай! - дрезгавият глас на Ивайло прокънтя в коридора.
Ивайло бе най-добрият приятел на Нина и я пазеше и обичаше много.
- Размърдай се Иво, искам да си намерим места! - Нина се ...