Лежа си на плажа.Слънце, шум на вълни. Идилия! От време на време я нарушават подвиквания „ Излизай вече от водата” и детски протести и молби за още малко. Рея се на границата между реалността и съня. Мелодия ме изтръгва от там. Заслушвам се. „ I am feel, I , m growing older” … О, Боже! Телефонът ми! Скорпионс ми пеят, че остарявам, докато ровя из плажната чанта, за да открия досаждащата ми вещ. Питам се защо точно това съм избрала да чувам по много пъти на ден?! Не, че не е вярно, но многократното напомняне на факта е доста подтискащо. Трябва да сменя мелодията с нещо по оптимистично. Най-после откривам телефона.
- Да?
Вместо обичайното „Здрасти” от приятели или по-дистанцираното „Добър ден” от не дотам близки чувам:
- Абе, ти ‘що не си си в къщи? Поне да беше си включила местопожението, че стават грешки.
Стъписвам се. Коя е тая нахална особа? За какви грешки става въпрос? От другата страна са осъзнали, че тъпея и се чудя как да реагирам, та ми помагат с нова информация.
- Кръстницата ...