Видя я в един магазин. Бяла, с меки, заоблени форми, чиста като капка роса…Инстинктивно поиска да я докосне, да усети гладкостта й под пръстите си, да я обходи цялата, отгоре до долу. Остави въображението му да го отведе до най-невероятни кътчета, с нея. Вода, бистра, светлосиня, нежна. Той плува, а леките течения галят тялото му и ласкаят мъжествеността му. Следва я, повтаря нейните усукващи движения, завъртат се във вихрен танц. Не дишат, не говорят, само чувстват. Той в нея, тя около него, изцеждаща всяка капчица страст и напрегнатост. Очите му се пълнят с образа й, обсебен е до забрава. Иска му се да остане във водовъртежа, да се превърне в амфибия, да бъде винаги в безтегловност, до нея. Тя е водата, небето, въздуха, слънцето, луната, Вселената…..
Не знаеше, че е способен да сънува наяве. Но би дал всичко този сън да стане вечна реалност. Ситни капчици пот оросиха слепоочията му. Почувства, че губи ума си от желание. Трябваше да разкъса всички окови, всички въжета, трябваше да се ...