ГЛАВА ДВАДЕСЕТА И ШЕСТА: ПРЕСЛЕДВАНЕТО

- Зорин говори – чу се по радиоефира ниският плътен глас на сержанта. Той вече беше спечелил уважението на капитан Пероуз, който великодушно му отстъпваше някои аматьорски задачи, с които Зорин се справяше блестящо и нямаше поводи за оплаквания. Каквото и да говорим, капитанът имаше набито око за ценните кадри. Още повече за онези, които можеше и да се окажат незаменими.

- Трябва да се променят някои параметри по курса на кораба. – изказа опасенията си Зорин. – Щом идвате от колонията, двигателите определено трябва да се изключат за малко. След като включим помощните йонни двигатели, можем да продължим.

- Човек би казал, че си се родил на кораб, сержанте, не е трябвало да ставаш пехотинец, а космически вълк – отбеляза капитана.

- Уча се в движение, капитан Пероуз. Сасия е отличен пилот – доста ласкаво се изказа той. – От нея се научих да обичам и небето. По-рано го ненавиждах. Но сега гледам на него с други очи.

- Обичате да философствате, драги – съвсем сериозно заяви Пероуз.

- Небето може да бъде дори и по-коварно от земята – подхвърли съвсем сериозно той.

Сасия беше назначена за навигатор, защото имаше по-задълбочени познания за изчисляване на траектории. Каквото не знаеше, щеше да учи в движение. А тя беше умно момиче. Просто сега не се занимаваше с авионика, а с космически апарати. Двете седмици и бяха достатъчни да усвои някои базови умения поне що се касаеше до изчисляването на космическите курсове.

- Колко време ще бъде необходимо, докато стигнем дотам? – поинтересува се Кенджи.

- Трудно е да се каже – обърна се към него Пероуз. – Но едно знам със сигурност. Има доста неща, които могат да се променят. Например ние използваме субективно време, когато правим времеви скок от точка А в точка Б. Но тук отиваме за пръв път. Не знаем въобще какво ни очаква от другата страна на тунела. Всичко трябва да си дойде на мястото все пак. Ние сме професионалисти. Щом Елмбаум иска да стигне дотам, значи и ние можем да го направим. При това не по-зле от него.

- Ще трябва да преодолеем постовете във Звезден квадрант Четиридесет и пет, преди да направим няколко последователни скока до Квадрант “426”. Въоръжението на совалките е на ниво, но не чак толкова. Може и да имаме проблеми – изказа опасенията си Лайнъс – същият, който се беше озъбил на капитана за инструктажа му на Ричуотър.

- „Емзиру“ е един изключителен проект – промълви капитана. - Една от малкото, снабдени с тахионни двигатели. Впечатляващ кораб!

Екипажът се суетеше да свърши работата си, колкото е възможно по-добре. Трябваше да се направят корекции в изчисленията. Трябваше да се свърши прекалено много и сериозна работа. А нямаше кой да ги чака!

Трябваше да променят всичко из основи.

Интересен пример можеше да се направи с детството на всеки, когато всеки ден се струваше много дълъг, а за възрастният човек той беше по-скоро доста къс и монотонен, каквито бяха и доста от другите предходни дни.

- Тази Вселена е просто един протозвезден облак – поетично се изказа Пероуз. – А вижте в какво се е развила за цялото си съществуване.

При подготовката за осъществяване на полет с надсветлинна скорост трябваше естествено да се извършат някои приготовления. Първото, но и най-сериозно беше да се облекат специални наноскафандри, за да могат телата на екипажа да понесат разликата в ускорението. Второ, трябваше и да се настроят тахионните двигатели. Беше добре известно от физиката, че губейки енергия, тахионите се ускоряваха. Но тук трябваше да напомним, че различните тахионни двигатели не бяха еднакви. “Емзиру” разполагаше със особен вид такива, който освен че имаха вградени йонни стабилизатори, преди достигане на пълна мощност, можеха и да изкривяват пространството чрез така наречения “уорп двигател” .

Ускорението беше достигнато сравнително бързо. Трябваше обаче да се вземе под внимание едно нещо. Когато пространството се огъваше и материално тяло беше способно да премине през него, крайната дестинация трябваше да бъде точно изчислена.

Пероуз имаше опит със съсвездието “Цикада” в Звезден квардрант 415, но нямаше представа какво ги чака в 426-ти квардрант.

Космическата совалка шеше да бъде поставена на изпитание.

- Аз съм осъществявал времеви скокове – призна си Кенджи. – Ще ми бъде интересно да участвам.

- Много добре, контраадмирале, Вие ще отговаряте за конкретни части от проекта по изчисление на масата в пространството. Зададените параметри са от голямо значение, особено в случай, че успеем да се справим с евентуална възможна засада от другата страна на времевия тунел.

Кенджи се зае с изчисленията. Трябваше да се бърза.

Всички нахлузиха нанокостюмите си и започнаха да се приготвят психически за скока в неизвестността.

^^^

Времево-пространствения скок беше успешен, като за изчислението на масата по прехвърляне на материален обект в пространството определено беше заслуга на Кенджи. Той беше просто брилянтен. Но толкова изтощаващо се беше оказало цялото това упражнение. Те успяха да възстановят курса на кораба. Като също трябваше да използват Себур Наг като междинна станция.

Там трябваше да се презаредят с провизии, а също и с някои други неща. Да, планетата беше примитивна, но беше единствената годна за живот в диапазон от много светлинни години разстояние. Решиха да пренощуват в столичния град Нарас Ту. Този странен град беше всичко друго, но не и модерен. Не можеше да се сравнява с Енсариан или Имградон. Не можеше, а и не биваше.

Хората цигулки, както бихме могли да ги наречем, се чувстваха комфортно на родната си планета, тъй като от тях не се изискваше да правят нещо изключително. Те трябваше само работят и да произвеждат плексониарс, който беше основната експортна стока на планетата. Другата, и при това единствена, атракция беше танцовият фестивал. Хората на тази планета обичаха да танцуват. И го правеха, смеейки се. Така чувстваха живота.

Кенджи, капитан Пероуз и компания се съгласиха, че едва ли може да има по-разтоварващо място, където да починат преди осъществяването на следващата серия от хиперпространствени скокове. И всичко щеше да мине съвсем безобидно и безметежно, ако Кенджи не беше решил да се поразходи из провинцията. Освен споменатите четири полиса, на цялата планета имаше и две села – едното, от които Химун Сор, беше погребалното място на Пейли. Гордън все пак беше поставил скромна плоча от уважение към адмирала. Дори и негодник като него спазваше някои най-елементарни правила.

Кенджи избра за разходката си именно Химун Сор. И именно там, той мина през гробищния парк. Нямаше да забележи гробът на адмирала само по инициалите, но му направи впечатление, че той не отговаряше на стила на останалата част от гробището.

Кенджи реши да поразгледа. Какво беше учудването му, когато разбра, че погребаният е всъщност жител на Зегандария. Тъй като Пейли не беше име, характерно за местното население. Когато видя инициалите “Дж. Л. Пейли” той се плесна по челото. Как не се беше сетил! Това беше адмиралът. Но какво правеше тук?

В последствие нещата започнаха да излизат от контрол, тъй като забеляза странното поведение на местните. Те го сочеха с пръсти и си шепнеха. Под достойството му на военен летец беше да се занивама с тях, но не можеше и да ги игнорира. Не говореше местният език, въпреки че говореше повече от дванадесет езика, включително междугалактически диалект на Звездната федерация, която обединяваше планетите от квадрант 0 до квадрант 100. Но все пак жителите на квадрант 175, и по-специално на Себур Наг, говореха съвсем друг език.

Кенджи реши да се обяснява със жестове. Това макар и леко непривично за него, му се стори най-удачният вариант. От местните той узна, че Гордън Елмбаум е бил на това място и че той е отговорен за смъртта на Пейли. Разбира се на Себур Наг също се бяха сменили няколко поколения, за времето на пребиваване на Гордън в другото измерение. Но странно защо жителите на тази планета все още пазеха спомена. Може би защото тук чужденци идваха сравнително рядко. Или почти никога.

Кенджи веднага се свърза с Пероуз:

- Капитане, смятам, че попаднахме на следа. И този път тя не е фалшива.

- Говорете, контраадмирале – запази официалността си Пероуз.

- Струва ми се, че нашият приятел губернатор Елмбаум е бил тук.

- Дотук добре – спокойно каза Пероуз.

- И че той е убил Пейли – довърши Кенджи.

Тук Пероуз почти щеше да хлъцне. Губернаторът беше направил много ходове напред. Твърде много. Явно го бяха изпуснали, но докато правеха хиперпространствените скокове, приспаднатото субективно време ги беше спасило от остаряване и сигурна смърт. Те бяха остарели само с няколко секунди.

Явно, че Себур Наг вече не беше перфектното място за почивка в по-нататъшното им пътуване до Непознатия квадрант.

Жителите на Химун Сор любезно ги нагостиха, с каквото имаха, и ги пуснаха да си вървят по живо по здраво.

Още на следващия ден те се приготвиха да напуснат планетата.

Времето на уж спокойната й повърхност се беше променило. Духаха бурни ветрове, разрошващи бурната, но нежна растителност, която се срещаше там. Себур Наг беше доста по-красива от Зегандария. Наричаха я Лилавата планета. Тук имаше толкова много емелиридиеви цветове, насищащи атмосферата с кислород. Някои дори я наричаха “Планетата на новите надежди”. Двамата мъже стояха рамо да рамо. Искаха да си кажат няколко думи, преди да се отправят към абсолютната неизвестност.

- Това, че Гордън е убил Пейли толкова брутално, не му прави чест изобщо. Да удушиш собственият си адмирал надхвърля не само границите на лошия вкус, но и на човешката съвест изобщо. Макар инакомислещ, той никога не го беше предавал – възнегодува Пероуз. – Един главнокомандващ – капитан или губернатор, никога не би трябвало да прибягва към подобни методи към верните си хора. Гордън явно вече върви към своето падение. Нещо обаче ми казва, че тази история изобщо не е приключила. И още не сме видели най-гадната й част.

- Смъртта на невинен не може да бъде изкупление за греховете ти – произнесе с ледено изражение Кенджи. Макар и чужденци в този нов свят, ние трябва да го потърсим. Ако го намерим – добре, ако ли не – поне съвестта ни ще е чиста, че сме опитали.

Зорин се приближи. Той беше дочул разговора им.

- Доколкото виждам Гордън не е глупак, че да се върне на Себур Наг. Просто не го вярвам. Следващите планети са твърде далечни. А на коя от тях е, може само да гадаем – изказа той предположението си.

- Знаете ли, макар да нямам право да споделям секретна информация, съм чувал за така нареченото антиматериално скривалище. Възможно е в отчаянието си Гордън да е прибягнал до него – намеси се и Сасия.

- Ти откъде знаеш това? – сопна й е Пероуз. Дори той не беше чувал за подобна шуротия. Той беше просто капитан на конрабандистки кораб под военната юрисдикция на бившето Върховно командване на Зегандария. Това вече ставаше прекалено деликатно дори и за човек като него, свикнал да вижда какво ли не.

- Ами имах среща със Генерал Зенгал – смутолеви Сасия.

Зорин се плесна по челото.

- Няма такъв генерал на територията на целия Имградон. Гордън просто те е измамил. Но е възможно в цялата тази дезинформация да има доза истина – изсмя се сержантът. - Генерал Зенгал, Генерал Зенгал. Гордън винаги е имал вкус и високо ниво на разузнаване – завърши мислите си той.

Местните никога не бяха виждали кораб като “Емзиру”, затова пришълците им приличаха на богове. Богове, дошли за кратко на смешната им малка планетка, която те толкова обичаха, защото никога не бяха я напускали.

- Какво ще кажете да вземем някой с нас – предложи Лайнъс, най-щурият член на екипажа на капитан Пероуз. – Ще си имаме истинска музика на борда. Истински хора цигулки. Е почти.

- E, Лайнъс, само на теб може да му хрумне толкова щура идея. Определено щура – потупа го по гърба капитан Пероуз.

Малко по-късно “Емзиру” се готвеше да излети. Тогава обаче се случи нещо неочаквано.

Един от хората цигулки се приближи и поверително им каза:

- Това е запис от Адмирал Пейли, даде ни го на съхранение, в случай, че изобщо някога минете от тук.

- Непременно ще го прегледаме – обади се Кенджи и внимателно го прибра.

Сега вече наистина можеха да потеглят. “Емзиру” напусна атмосферата на Осония и се отправи в истинската неизвестност, отвъд така наречения Първи пръстен на Външния астероиден пояс. Въпросният астероиден пояс се разпростираше в диаметър от стотици хиляди светлинни години и беше нещо наистина впечатляващо. Някои твърдяха, че той е формиран от несполучливи опити да се образуват планети, но никой не го беше изследвал напълно поради извънредно огромните му размери.

- Нека все пак чуем записа – предложи Зорин. – Може да е от полза.

- Изглежда, че ще имаме проблеми с възпроизвеждането му – леко се изнерви и Кенджи, които беше космически инженер първи разряд. – Технологията изглежда малко отживяла, но все пак ще се справим.

Внезапно всичко започна да се чува твърде ясно.

“Вие, които слушате този запис, направен малко преди да умра, трябва да внимавате много. Гордън Елмбаум е не просто негодник, но и много по-опасен, отколкото смятах. Той наистина е виновен за всички престъпления на Зегандария, нещо което може би вече мнозина знаят не по-зле от мен. Но открих и нещо, което може да бъде от полза за всички онези след мен, които решат да му търсят сметка. Гордън не разчита на обикновени времеви скокове, където се натрупва само така нареченото субективно време, при опита си да избяга. Той има много по-дълбока идея. Иска да се свърже с Висшия разум, управляващ Вселената, или така нареченият Вселенски Глас. Смятам, че дори и артист като Гордън не може да подлъже самият Творец на нашата Вселена. Но, какво беше удивлението ми, когато открих, че Крис Зонретис, никога не е съществувал, а е просто много развит андроид, които носи част от съзнанието на Гордън в собствената си глава. Знам, че ви звучи налудничаво, но Гордън никога не се е отделял от Крис, просто защото Гордън и Крис са едно и също нещо, или по-точно, защото отчасти споделят общо съзнание. Гордън е обособил онези знания, които ще му трябват след така наречената беседа с Висшия разум. Той смята да се възползва от така нареченото антивреме, за да се подмлади достатъчно, тъй като перата на арханайците не са в състояние да го поддържат здрав и жизнен още дълго. Те само го облекчават. Питате се откъде знам това ли? Когато Гордън обяви съюз между тримата, махнаха нарензиевите чипове от главите ни. После ни свързаха със специални хионови чипове - точно като хионовите нишки, те изолират шумовете от външната среда и можем да комуникираме помежду си чрез телепатична връзка. Правилно чухте. Гордън се е презастраховал, ако нещо се случи с него, да живее чрез мен или чрез Крис, докато съзнанието му бъде прехвърлено на стабилен носител. Дори ако и това не Ви изглежда като чудо невиждано, тъй като все пак е твърде възможно нещо да се случи с него, Гордън е взел и още една наистина странна мярка. Кани се да прехвърли останалите парчета от собственото си съзнание и мисли на оцелелите арханайци, като ще уреди връщането им на Зегандария. Правилно ме чухте. Дори някой или нещо някога да оцелее и да се завърне на родната ми планета, те няма да го оставят живо. Омразата на Гордън ще го преследва дори и от гроба. Когато обаче аз се опълчих на плановете му, срещнах жестоката му реакция. Гордън никога не прощава инакомислието. Затова всеки път сменя кожата си като хамелеон, но оцелява. Край на записа! Направен в третата четвъртина на Лунния цикъл на Себур Наг Година 293475 от Календара на Циклок То – върховен лидер на жителите на планетата.”

По-нататък записът беше повреден. Възможно е и да имаше още някаква важна информация, но очевидно тя нямаше да види бял свят. Това може би беше и направено съвсем умишлено, като Пейли под дулото на плазмените оръжия, е бил заставен да говори това, което е угодно на неговия по-силен партньор.

- Интересни планове има този Гордън. Явно силата му расте. Вече се изживява като вселенски фактор – поглади брадичката си Зорин. – Но рано или късно той ще направи грешка или пък егото му ще го подведе. Той играе роли, но когато някой от неговите многобройни образи и превъплъщения, бъде строшен на хиляди парченца, подобно на някое огледало, той ще загуби ориентация и ще стане лесно уязвим. Това, което е направил впрочем, не е толкова впечатляващо, но се удивявам колко напред си е приготвил различни резервни варианти.

- Проверете записа дали е истински. Да не ни прати за зелен хайвер, както с несъществуващия генерал Зенгал – добави язвително и Сасия.

- На този кораб имаме малка лаборатория за проверка на подобни комуникационни записи – включи се Пероуз. – Ще го прегледаме дори няколко пъти за всеки случай. Сега нека сметнем колко субективно време ще се натрупа при следващия времеви скок до “Калистро 325” в съзвездието “Цикада” в “Звезден квадрант 415”.

- Това е твърде деликатно, защото ние разчитаме да попълним запасите си от гориво от малката рафинерия на фалшивия астероид, който може отдавна да е изчезнал и на мястото на тези координати да няма абсолютно нищо.

- Някъде там може би все още има оцелели затворници – изказа надежда Сасия.

- Не мисля – осмели се да я обори Кенджи. – Твърде големия брой скокове прави подобно нещо начинание с предварително провален край. Но щом толкова стоявате, бихме могли да зададем тези координати.

Емзиру включи квантовите си стабилизатори. И навлезе в подготвителна фаза за осъществяване на хиперпространствен скок.